Косово, Албания и Хърватия увеличиха разходите си за отбрана, а Сърбия вече инвестира значително в тази област. Експертите по сигурността разглеждат инвестициите в отбраната като стратегическа необходимост предвид напрежението в региона и глобалната нестабилност.
В резултат на геополитическите обстоятелства като цяло и специфичната заплаха от Сърбия, Косово също увеличи своите инвестиции в отбраната през последните години.
Бюджетът за отбрана на Косово нараства от година на година. През 2021 г. са инвестирани 69 млн. евро, през 2022 г. – 97 млн. евро, през 2023 г. – 116,4 млн. евро, а през 2024 г. – 153 млн. евро. През 2025 г. бюджетът за отбрана на Косово ще достигне 208 милиона евро.
Премиерът Албин Курти обеща бюджет за отбрана от над 1 милиард евро за следващите четири години.
Сърбия е страната в региона, която инвестира най-много в армията си, като през 2025 г. планира да отдели 2,2 милиарда евро за отбрана, при 1,5 милиарда евро през 2021 г.
Албания също увеличи бюджета си за отбрана за 2025 г., с планиран бюджет от 526 милиона евро спрямо 270 милиона евро през 2021 г.
Хърватия също не остава по-назад, като нейният бюджет за отбрана за 2025 г. достига почти 1 милиард евро. Други страни в региона като Северна Македония и Черна гора също увеличиха разходите за отбрана.
Бюджетът за отбрана на Северна Македония през 2024 г. беше 329 милиона евро, от които 106 милиона евро бяха за закупуване на ново оборудване и модернизиране на армията, а Черна гора отдели 150 милиона евро за отбрана през 2024 г.
Гуракуц Куци от института „Октопус“ (Octopus) казва, че след началото на войната в Украйна търсенето на превъоръжаване от страна на държавите е високо, но в нашия регион причините за въоръжаване са различни. Той посочва, че страни като Косово, Албания и Хърватия се въоръжават главно за защита на собствената си страна, докато страни като Сърбия се въоръжават с експанзионистични намерения, с цел изпълнение на идеята за „сръбски свят“.
Университетският професор Мазлум Баралиу каза пред КосоваПрес, че с геополитическите промени в света се развива нов световен ред, където рисковете са очевидни и е стратегически правилно страните в региона да се въоръжат.
Експертът по сигурността Лютфи Билали каза пред КосоваПрес, че геополитическите и геостратегически промени, случващи се в света, са накарали страните в региона да увеличат разходите си за отбрана, влизайки в надпревара във въоръжаването.
Освен това Си Ен Ен съобщи, че публичното порицание от страна на Доналд Тръмп към украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом е било като гръм за трансатлантическия алианс, разбивайки останалите илюзии в Европа относно това, дали САЩ ще го подкрепят пред лицето на руската агресия.
Разтърсена и може би дори уплашена, Европа може би най-накрая се е опомнила относно нуждите си от отбрана в ерата на Тръмп.
Континентът започна да нарушава десетилетни табута по въпросите на отбраната. Политики, които допреди няколко седмици биха били невъобразими, сега се обсъждат.
Най-голямата промяна дойде от Германия, най-голямата икономика в Европа. След федералните избори бъдещият канцлер Фридрих Мерц спечели гласуване в парламента за премахване на „спирачката за дълга“ от германската конституция – механизъм, който ограничаваше държавните заеми.
В съседна Франция президентът Еманюел Макрон, който отдавна призовава за европейска стратегическа автономия от САЩ, каза, че обмисля разширяване на ядрената защита на Франция към нейните съюзници, които в момента разчитат на американските ядрени оръжия.
Си Ен Ен пише, че дори задължителната военна служба се завръща на континента, а традиционно неутралните държави преразглеждат позициите си.
Междувременно председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи план за разходи за отбрана в размер на няколко стотин милиарда евро, първоначално наречен „ReArm Europe“. Испания и Италия се противопоставиха. Планът вече е преименуван на „Готовност 2030“.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)