В деня на 27-ата годишнина от битката, която ще остане в историята, в Кошара бившият командир на батальон „Топи“ Фериз Трежниева все още пази свеж спомен за последната си среща с героя Агим Рамадани. С емоции, дори след толкова много години, той разказва пред КосоваПрес за момента, в който командир Катана му подарил топографски компас като медал за чест и в знак на благодарност, съобщава специално за БТА агенция КосоваПрес съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество с БТА.
27 години по-късно, говорейки от мемориалния комплекс в Кошара, където са погребани 114-те мъченици от тази битка, бившият командир на противотанковия батальон оценява, че битката при Кошара остава една от най-славните в историята на албанците.
Според него това е била истинска военна операция, планирана и ръководена от професионалисти от всички области – от пехотата и артилерията до логистиката и медицината.
Припомняйки си ролята на командир на подразделението, въоръжено с 75- и 82-милиметрови оръдия, ветеранът обяснява мотивите си да се включи във войната, въпреки че е родом от Албания.
Трежниева си спомня как пристигането му в Косово, за да се присъедини към редиците на Армията за освобождение на Косово (АОК), е било посрещнато с изключителна радост от командирите на 138-а бригада, и особено от Агим Рамадани.
„Агими беше изключително щастлив (…) Той каза, че е дошло времето всички да сме заедно, да дадем своя принос за нашата страна, за нашето Косово“, казва бившият командир Трежниева.
Най-драматичният и трогателен момент от неговия разказ е свързан с нощта на 8 април 1999 г., малко преди началото на атаката. След като получили окончателната бойна заповед, командирите се поздравили, осъзнавайки опасността, която ги очаква. Същата нощ командирът на 138-а бригада Агим Рамадани почел Трежниева с подарък в знак на благодарност за приноса му към войната в Косово.
Той каза: „Имам подарък за теб“. И взе този топографски компас и ми го сложи на врата като медал – нещо, което никога няма да забравя, и ми го обясни по следния начин: „За приноса и помощта, които ни оказваш, това е подарък от мен. Не знам кога ще се видим отново“.
„Това бяха последните думи на Агим Рамадани. И аз се разплаках, разбира се, беше емоционално, и отново се прегърнахме. След това, на 9 април, комуникирахме с Агим шест пъти по радиото, относно координацията на огъня, относно бойните операции, така че всички ние да бъдем координирани за атаката в битката при Кошара“, разказа Фериз Трежниева.
27 години по-късно бившият командир на батальона „Топи“ казва, че гибелта на командир Катана на 11 април 1999 г. е била тежък удар, но не е сломила духа на войниците.
Битката при Кошара е най-героичната битка от войната на Армията за освобождение на Косово, след като бойците успяват да пробият границата между Косово и Албания, установена сто години по-рано. В тази битка, започнала на 9 април 1999 г. и приключила на 10 юни 1999 г., 114 бойци са паднали като мъченици на олтара на свободата, включително командирът на 138-а бригада Агим Рамадани, а други 380 войници са били ранени.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)