КосоваПрес: Село Голяма круша, символ на болката и устойчивостта

Село Голяма круша е символ не само на болката, но и на устойчивостта. Жертвата на падналите в Круша служи като ориентир как да вървим напред, без да спираме. Това беше заявено по време на възпоменателния събор по повод 26 години от клането в косовските села Голяма и Малка круша. Президентът на Косово Вьоса Османи заяви, че жертвата на Круша никога няма да бъде забравена, предаде за БТА агенция КосоваПрес.
Османи припомни клането, при което бяха избити мъже, жени и деца, а много от тях все още са в неизвестност. Тя спомена, че семействата им живеят всеки ден в очакване, което никога няма да свърши, като спомена и активиста Укшин Хоти, за когото каза, че нищо не се знае. Президентът на Косово каза, че сънародниците й не трябва да мълчат, нито да позволяват безкрайно да се бави справедливостта за тези, които са дали живота си за свободата.
Османи подчерта, че село Голяма круша е символ не само на болката, но и на устойчивостта.
„Клането в Голяма Круша не е просто ужасяващо престъпление отпреди 26 години, то е нашето ежедневие, то е нашето настояще, защото болката продължава и днес, както и преди 26 години. Това е открита битка за справедливост, затова не можем да позволим кръвта на невинните да остане безгласна и тяхната саможертва да бъде забравена. Не бива да мълчим, не бива да спираме, не бива да позволяваме справедливостта да се отлага безкрайно, защото справедливостта за Голяма Круша е справедливост за всички, които са дали живота си за нашата свобода, за героите на АОК (Армията за освобождение на Косово – бел. ред.) и за мъчениците на свободата. Голяма Круша е не само символ на болка, но и на устойчивост“, каза Османи.
От своя страна премиерът на Косово Албин Курти заяви, че (вследствие на действията на) сръбските сили са изчезнали насилствено 64 души от Круша и (те) са изгорили над 700 домове заедно с религиозни и културни институции. Курти добави, че Сърбия е била загрижена най вече за изгарянето на телата и за заличаване на следите от престъплението.
Косовският пмеиер подчерта, че смъртта и жертвата на хората от Голяма Круша е ръководство за това, как хората днес да продължат напред, без да спират. Той подчерта, че „сме рамо до рамо, упорито по пътя към справедливостта“.
„Клането в Голяма Круша беше част от обвинителния акт за военни престъпления срещу касапина на Балканите Слободан Милошевич. Въпреки това правосъдието все още не е възтържествувало и извършителите не са наказани. Очевидно е, че сръбските войници и полицаи са имали голяма омраза и ясен план за извършване на престъпления, като най-голямата им грижа е била изчезването на телата. И така - заличаването на следите от престъплението. Насилствено изчезване, отвличане, изгаряне и хвърляне на тела в реки и други нехуманни начини за увреждане и укриване на тела са ясно доказателство за този геноциден проект“, добави Курти.
В словото си кметът на Раховец Смайл Латифи каза, че войната е била необходима и хората от Круша са направили това, което е трябвало, като са се жертвали за свободата на страната.
Той каза, че клането в Голяма и Малка Круша, както и на други места, е доказателство за престъпните действия на Сърбия. Престъпленията, извършени в косовските села, заслужават подходящи юридически действия, каза Латифи и добави, че разследването и осъждането на тези престъпления служат на историята, за да може да се разкрие истината, както и съдбата на изчезналите.
„Масовите убийства, изгарянето на телата и изчезването на телата на убитите са доказателство за организиран акт, внимателно изпълняван от престъпна Сърбия чрез изгаряне и унищожаване на следите от това ужасяващо престъпление“, каза Латифи.
Междувременно членът на Организацията на ветераните от Армията за освобождение на Косово Джемайл Красничи каза, че мобилизацията е било правилното нещо, за да се промени статутът на албанския народ на Балканите. „За да се прекъсне този цикъл на насилие и кръвопролития, беше необходима обща мобилизация и жителите на този район реагираха както трябва“, добави той.
На 25, 26 и 27 март 1999 г. в село Круша, в района на Раховец, бяха избити 243 души, а 893 частни и общински сгради бяха запалени.
Клането в Круша е едно от най-болезнените и ужасяващи събития, извършени срещу албанското население от сръбската армия.
(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)