Косово и Сърбия си размениха обвинения на заседанието на Съвета за сигурност на ООН в Ню Йорк, където късно във вторник беше обсъден шестмесечният доклад на генералния секретар на организацията Антониу Гутериш за мисията на ООН Косово, съобщи албанската редакция на Радио Свободна Европа.
Косовският външен министър Доника Гървала заяви, че Сърбия "не се е променила" и че продължава усилията си да дестабилизира демокрацията в Косово "не само чрез реторика, но и чрез конкретни и насилствени действия, които заплашват мира и сигурността в региона".
Сръбският министър на външните работи Марко Джурич заяви, че положението на сърбите в Косово "се влошава" и че "сърбите плащат цената".
Гървала каза, че през 2023 г. Косово е било "мишена на въоръжено нападение, извършено от паравоенна групировка, подкрепяна от Сърбия и ръководена от Милан Радойчич".
На 24 септември 2023 г. в село Банска до Звечан, Северно Косово, група от около 30 въоръжени сърби нападна косовската полиция, при което загинаха един косовски полицай и трима от въоръжените нападатели. Косово нарече случая „терористично нападение“ и обвини Белград, че стои зад атаката, а Белград отрече всякакво участие в нея.
Отговорност за нападението пое Милан Радойчич – бивш заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“, която се ползва с подкрепата на официален Белград. Радойчич беше арестуван в Сърбия и ден по-късно освободен. Впоследствие Интерпол издаде международна заповед за ареста му, а косовската прокуратура повдигна обвинения срещу него и още 45 души по случая Банска. Смята се, че в момента Радойчич се намира в Сърбия.
Косовският външен министър призова отново Радойчич да бъде екстрадиран в Косово.
На заседанието Гървала спомена и взрива при водопроводния канал Ибър-Лепенац (на албански Ибър-Лепенц) край северния косовски град Зубин Поток на 29 ноември 2024 г., като го нарече "нападение от военно ниво от една страна върху критичната инфраструктура на друга страна".
Експлозията в края на ноември повреди канала, който снабдява с вода Северно Косово, Прищина и околните градове, както и охладителните системи на топлоцентрали, които генерират почти цялото електричество в страната. Прищина определи експлозията като "терористично нападение". Косовският премиер Албин Курти обвини Сърбия, че стои зад експлозията, но не представи доказателства за това твърдение. Белград от своя страна отрече да е участвал в нападението и го осъди, а сръбският президент Александър Вучич определи обвинението като прибързано и безотговорно.
Сърбия и косовските сърби, които представляват по-голямата част от населението в северните косовски общини Звечан, Зубин поток, Лепосавич и Северна Митровица, не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово. Прищина и Белград водят диалог под егидата на ЕС за нормализиране на отношенията помежду си.
Сръбският външен министър заяви, че не е в състояние да "изреди всички едностранни действия на правителството на премиера Албин Курти".
"В последните месеци Прищина ескалира кампанията си за системно разрушаване на сръбските институции в Косово и Метохия. Това не са символични жестове, това са директни последици за хората. Прекъснати са заплатите, пенсиите и социалните помощи за хиляди сръбски семейства. Средствата за оцеляване на много наши съотечественици са изложени на опасност", каза Джурич.
Косовските власти затвориха по-голямата част от институциите, които работят в рамките на сръбската система на територията на Косово през изминалата година с аргумента, че работата им е незаконна, припомня Радио Свободна Европа. Официален Белград обаче продължи да им изплаща заплати.
Сръбската общност в Косово получава различни приходи като заплати, пенсии, социални помощи, детски и родителски надбавки и др. от бюджета на Сърбия.
Джурич заяви, че сърбите напускат Косово и че нападенията срещу тях са отбелязали ръст, но не даде доказателства за това, пише Радио Свободна Европа.
"Откакто Курти дойде на власт, 20 процента от сърбите напуснаха Косово. Нападенията срещу сърбите са се увеличили с 15 процента. Нека не забравяме, че повече от 200 хиляди сърби са разселени от 1999 г. и само 2 процента са се върнали обратно", заяви сръбският външен министър.
Той настоя Косово да създаде Съюза на сръбските общини, за да бъдат решени проблемите на косовските сърби, и заяви, че действията на Албин Курти "ясно показват, че няма воля за това".
Международната общност настоява Косово да създаде Съюз на сръбските общини, който произтича от споразумение между Косово и Сърбия от 2013 г. и който да обедини около себе си общините в Косово със сръбско мнозинство. Неговото създаване се разглежда от международния фактор като „условие на условията“ за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия в рамките на диалога между тях, воден от ЕС. Конституционният съд на Косово обаче обяви преди години създаването на такъв съюз за противоконституционно, тъй като не включва останалите етнически общности и може да доведе до упражняване на изпълнителна власт.
По думите на Джурич диалогът Белград – Прищина остава "единственият устойчив път напред, но той трябва да се гради върху доверие".
При представянето на доклада на Гутериш за периода септември 2024 – март 2025 г. ръководителят на мисията на ООН в Косово (ЮНМИК) Каролин Зияде заяви, че парламентарните избори в Косово на 9 февруари са били мирни и че очаква с нетърпение формирането на ново правителство.
Зияде каза, че след формирането му е от съществено значение да бъдат предприети конкретни мерки за поставянето на благоденствието на косовските граждани като приоритет, за прилагането на поетите ангажименти в рамките на диалога с посредничеството на ЕС и за напредъка в нормализацията на отношенията Белград – Прищина.
Тя допълни, че през март е посетила северната част на Косово, където представители на гражданското общество, политически ръководители и други лица са подчертали продължаващата липса на доверие, особено в институциите, като са изразили притеснение за бъдещето с оглед на настоящата политическа обстановка и събитията в региона и отвъд него.
Зияде осъди нападението над канала Ибър-Лепенац и призова отново за всеобхватно и прозрачно разследване с цел изправяне пред правосъдието на всички отговорни лица.
Тя също така повтори необходимостта да бъде гарантирано подвеждане под отговорност на лицата, свързани с "сериозния инцидент със сигурността" в Банска чрез справедливи и независими съдебни процеси.
По време на заседанието косовският външен министър и представителят на САЩ в ООН Джон Кели отново призоваха за прекратяване на мандата на ЮНМИК в Косово.
Гървала отправи призив към мисията на ООН в Косово да не изкривява реалността на терен и да не внася неясноти. Тя допълни, че Косово остава ангажирано с мира и сътрудничеството.
Американският представител в ООН призна ролята на ЮНМИК в насърчаването на диалога и съдебната реформа в Косово по-рано, но допълни, че сега е дошло време присъствието на мисията постепенно да се редуцира.
Мисията на ООН в Косово действа съгласно Резолюция 1244 на Организацията на обединените нации, която беше компромис между западните държави и Русия с цел слагане край на конфликта в Косово (1998-1999 г.), припомня Радио Свободна Европа. Тази мисия е неутрална по отношение на статута на Косово.
Косовските институции са настоявали и преди ЮНМИК да се реформира и да се превърне в офис на представителството на ООН в Косово.