Косово оглага с 12 месеца влизането в сила на закон за чужденците, осъден от Белград като насочен срещу местното сръбско население

Косово ще отложи с 12 месеца влизането в сила на законодателство за чужденците, осъдено от Белград като насочено срещу местното сръбско население, обяви днес косовският премиер Албин Курти след среща с европейски специален пратеник, съобщиха Франс прес и косовски медии.
Това законодателство, което трябваше да влезе в сила в понеделник (16 март), е насочено към няколко хиляди сърби, които живеят и работят в Косово, но не притежават косовски документи за самоличност, по-специално служители в секторите на образованието и здравеопазването в рамките на паралелна система, финансирана от Сърбия, отбелязва АФП.
Курти увери, че неговото правителство ще издаде на сръбски служители и студенти „разрешение за временно пребиваване за период от 12 месеца, с възможност за удължаване“.
Той допълни, че косовското правителство ще получи от кметовете на общините с предимно сръбско население списъци с имената на медицинския и академичния персонал в Косово, както и на учащите се, след което косовското вътрешно министерство ще им издаде временни разрешителни, пише вестник „Коха диторе“.
Преди това изявление той се срещна в Прищина със специалния пратеник на Европейския съюз за диалога Белград – Прищина Петер Сьоренсен, информира Франс прес.
Сьоренсен заяви пред пресата, че ЕС е провел „интензивни дискусии с правителството на Косово през последните седмици“ по този въпрос.
Той обясни, че решението за отлагане на влизането в сила на закона за чужденците е взето, „за да не се възпрепятства предоставянето на здравни и образователни услуги“ в предимно сръбски райони, особено в северната част на Косово.
Върховният представител на ЕС по външната политика Кая Калас веднага приветства това „споразумение (...) за гражданското състояние и закона за чужденците“, което тя определи като „важна стъпка напред в интерес на цялото население на Косово“.
„Тези постижения вдъхват нов живот на диалога между Белград и Прищина и съм готова скоро да организирам среща на високо ниво“, написа тя в Екс.
Сърбия никога не е признавала независимостта, обявена през 2008 г. от страна на бившата ѝ провинция Косово, чието население е предимно албанско, припомня АФП. Белград продължава да финансира голям брой институции и услуги, предназначени за сръбското малцинство. Албин Курти, който е на власт от 2021 г., предприе мащабно закриване на тези институции, особено от началото на 2024 г., чрез затваряне на пощенски станции и банкови клонове, данъчната администрация и дори „паралелни“ общини, а също така забрани използването на сръбския динар, който беше заменен от еврото. Секторите на здравеопазването и образованието, финансирани от Белград, са последните останали, но косовското правителство иска да ги интегрира в своята система.