По голямата част от тази година премина за Косово под знака на политическата криза – след редовните парламентарни избори на 9 февруари 2025 г. нито една от партиите не получи мнозинство от 61 гласа в 120-местния парламент, което доведе до институционален и политически блокаж и до невъзможност да бъде съставено правителство.
Почти седем месеца след изборите и след 57 неуспешни опита за конституиране на парламента на 26 август институцията избра председател. Пълният брой заместник-председатели – петима – беше осигурен на 10 октомври. След два неуспешни опита на управляващото в Косово ляво националистическо Движение „Самоопределение“ (LVV) на премиера Албин Курти за сформиране на кабинет, колкото са разрешени по конституция, Косово пое към предсрочни избори на 28 декември.
Провелият се тази неделя вот премина спокойно, а преброяването на гласовете беше рекордно бързо – подкрепата за партиите беше на 95 процента ясна още същата вечер, за разлика от редовните парламентарни избори, когато предварителните резултати бяха публикувани 11 дена по-късно.
Според публикуваните вчера от косовската Централна избирателна комисия (ЦИК) пълни предварителни данни след провелите се в неделя предсрочни парламентарни избори в Косово управляващото в Косово ляво националистическо Движение "Самоопределение" (LVV) на премиера Албин Курти печели 49,34 процента подкрепа.
Предварителните данни, публикувани онлайн от ЦИК, не включват гласовете от чужбина и от избирателните секции за гласуване "с условие", както и тези на лицата със специални нужди, които се очаква да бъдат взети предвид през януари 2026 г.
Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви в изявление след вота, че след политическия застой след изборите през февруари 2025 г. ЕС очаква с нетърпение бързото съставяне на новите парламент и правителство в Косово.
Въпреки че до голяма степен страната беше „на пауза“ заради блокиралата работа на институциите след редовните парламентарни избори през февруари, някои събития донесоха известна динамика.
Косовските граждани отидоха общо четири пъти до урните – на редовните и предсрочните избори и на два кръга местни избори през октомври и ноември.
Местният вот, освен че промени картата на Косово, донесе и важно развитие – най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“, която се ползва с подкрепата на Белград, спечели във всички десет предимно населени със сърби общини в Косово. Кметове етнически сърби встъпиха в длъжност в началото на декември в четири общини с предимно сръбско население в Северно Косово повече от две години след като политическа криза доведе до напрежение и сблъсъци с миротворци на НАТО.
Това доведе до частична отмяна на наказателните мерки, които ЕС наложи на Косово през юни 2023 г. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че след частичното премахване на мерките на Европейския съюз срещу Косово се очаква 205 милиона евро да бъдат отпуснати на страната в началото на следващата година.
Въпреки тези развития диалогът за нормализиране на отношенията Белград – Прищина е в застой – с изключението на това, че след изтичането на мандата на предишния специален пратеник на ЕС Мирослав Лайчак, бе назначен нов - Петер Сьоренсен. Косовският премиер не се е срещал със сръбския президент Александър Вучич след нападението в село Банска през септември 2023 г.
Сърбия не признава обявената през 2008 година независимост на Косово. Двете страни водят диалог за нормализиране на отношенията си с посредничеството на ЕС от 2011 г. и постигнаха няколко споразумения, но не всички са приложени. Напредъкът по този процес е ключов за стремежите на двете държави към членство в ЕС.
Друго „паузиране“, този път в отношенията на Косово и ключовия му партньор САЩ, дойде през септември.
На 12 септември САЩ обявиха, че преустановяват стратегическия диалог с Косово за неопределено време. В публикация на американското посолство се посочва, че Вашингтон се решава на драстичния ход поради опасения от действията на правителството в оставка в Прищина, които са увеличили напрежението и нестабилността и са ограничили способността на САЩ да работят продуктивно с Косово по съвместните приоритети. Като причина за това те посочиха "последните действия и изявления на министър-председателя в оставка (Албин) Курти", които са поставили "под въпрос напредъка, постиган дълги години", но не дадоха повече подробности.
В последните години Курти беше критикуван от международните съюзници на Косово заради някои решения в Северно Косово – зона, населена с предимно сръбско население – които бяха свързани със замяната на сръбски регистрационни табели на автомобилите с косовски, премахването на сръбския динар като разплащателно средство и затварянето на институции, работещи по сръбската система, припомня албанската редакция на Радио Свободна Европа.
Косовските власти тази година отвориха за движение и нов мост в етнически разделения на сърби и албанци град Митровица в Северно Косово. Това стана след критики от страна на САЩ и ЕС за плановете на косовското правителство да отвори за движение стар мост над река Ибър – превърнал се в символ на разделението и място на множество сблъсъци между двете общности – който е затворен от над 25 години.
Косовският премиер Албин Курти заяви през декември, че отношенията на страната му със САЩ са много добри и че основните неразбирателства винаги са били свързани със Сърбия и нейните структури, никога с двустранни въпроси.
Сред добрите новини за Косово тази година беше признаването му от четири държави през 2025 г. – Кения, Судан, Сирия и Бахамските острови – с което независимостта на страната вече е призната от общо 121 страни по света.
В областта на отбраната, наред с други неща, страната подписа рамков договор с американска компания за закупуване на съвременни мобилни артилерийски системи "Хоукай" и официално получи противотанкови оръжия от Германия, по-специално добре познатата система "Панцерфауст" (Panzerfaust 3), както и „хиляди бойни дронове“ камикадзе „Скайдагър“ (Skydagger) от Турция.
В ход е и изграждането на първата косовска фабрика за боеприпаси и лаборатория за проектиране на дронове, което ще бъде осъществено от турската държавна компания MKE (Makine ve Kimya Endüstrisi – Компания за машиностроителна и химическа промишленост) и се очаква да приключи през 2026 г.
Важен момент беше споразумението за сътрудничество в областта на отбраната между Косово, Албания и Хърватия, подписано на 18 март. Декларацията за сътрудничество в областта на отбраната между Хърватия, Косово и Албания предизвика бурни реакции в Белград.
През 2025 г. недоволството от дълго продължилото задържане в Специалния съд за Косово в Хага на бившите командири на разформированата Армия за освобождение на Косово (АОК) Хашим Тачи, Кадри Весели, Реджеп Селими и Якуп Красничи прерасна в протести. Мирни демонстрации в подкрепа на бившите лидери на АОК се проведоха в Прищина, Хага, Тирана, Страсбург и Скопие.
Четиримата бивши командири на АОК бяха задържани в ареста в Хага на 4 и 5 ноември 2020 г. след потвърждаването на обвинителния акт срещу тях за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени по време на войната в Косово през 1998-1999 г. Тачи, Весели, Селими и Красничи се обявиха за невинни и отрекоха всички обвинения. Делото срещу тях започна в Специалния съд за Косово в Хага на 3 април 2023 г. и беше планирано да приключи през декември 2025 г.
Друго важно събитие в страната т.г. беше публичното потвърждение, че Косово разглежда възможност за изграждане на центрове за завръщане на търсещи убежище лица, чиито молби са отхвърлени от Великобритания. Косовският премиер заяви в края на октомври, че Косово "желае да помогне" на Великобритания в борбата с нелегалната миграция в замяна на подкрепа за укрепване на сигурността му срещу заплахи от страна на Сърбия и Русия.
През годината беше съобщено също, че Белгия преговаря с Албания и Косово за наемане или изграждане на затвор за чужденци без право на престой в ЕС.
На фона на тези и много други събития, донесли динамика в голямата картина на „паузираната“ заради вътрешнополитическа криза страна, Косово посреща 2026 г. с готовност за деблокиране на работата на институциите след парламентарния вот в края на отиващата си година.