Косовският премиер пред гръцката медия „Вима“ : Присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз се проточи, но след руската агресия в Украйна то е по-спешно от всякога

Присъединяването на Западните Балкани към Европейския съюз се проточи, но след руската агресия в Украйна то е по-спешно от всякога, каза пред гръцкото издание „Вима“ премиерът на Косово Албин Курти, който присъства на неформалната среща на лидерите на Балканите в Атина на 21 август.
В интервюто си за гръцката медия Курти говори за европейската перспектива на Косово след войната в Украйна, отношенията Косово–Сърбия и възможното обединение с Албания.
„Балканите принадлежат към Европа и ЕС няма да бъде пълен без присъединяването на Балканите, които, според мен, могат да допринесат за ЕС, а не само да се възползват от него“, заяви косовският премиер.
В отговор на въпрос дали е доволен от напредъка на Балканите 20 години след декларацията от Солун, когато ЕС обеща на Западните Балкани да станат членове, след като изпълнят условията за това, Курти заяви, че Западните Балкани не трябва да проявяват „нито цинизъм, нито горчивина“, а да удвоят усилията си за вътрешни реформи.
По отношение на критиките на САЩ към Косово и лично към него за ескалацията в четирите общини в Северно Косово, предимно населени със сърби, Курти подчерта, че САЩ са ключов съюзник за Косово и изрази вяра, че косовското правителство е действало по най-добрия възможен начин за запазване на демокрацията и реда в страната.
По негови думи въпреки общите ценности и цели на САЩ и ЕС, от една страна, и Косово – от друга, понякога има различия между тях в стратегията и тактиката във връзка с вътрешната политика на Косово.
Курти говори и за ситуацията в северните косовски общини, като подчерта, че тя е много по-добра от тази преди два месеца.
Във връзка със споразумението за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово, постигнато под егидата на ЕС на 27 февруари, Курти каза, че то се базира на модела на двете Германии – „живей и остави другите да живеят“.
„За съжаление президентът (на Сърбия Александър) Вучич отказа да го подпише, като обеща да направи това в Охрид на 18 март заедно с анекса за прилагането му. Ние приехме и анекса, но сърбите не го подписаха“, допълни Курти. 
Косовският премиер заяви, че върховният представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел и специалният пратеник на ЕС за диалога Белград–Прищина Мирослав Лайчак е трябвало да настояват Вучич да подпише и допълни, че с гласуването си против присъединяването на Косово към Съвета на Европа, Сърбия е нарушила член 4 от споразумението.
„Надявам се, че през есента г-н Борел и г-н Лайчак ще настояват да изпълним договореното. Искаме пълно и бързо изпълнение без условия“, подчерта премиерът на Косово.
На въпрос дали Курти подкрепя обединяването на Косово и Албания косовският премиер заяви, че албанците в Косово са 93 процента и че албанците са един народ, но в две държави. Той подчерта също, че Косово има отлични отношения с Албания.
„Към момента конституцията на Косово не позволява това (възможното обединение между Косово и Албания) и сме фокусирани върху защитата на нашата страна, нейната териториална цялост и суверенитет. Но повтарям, че имаме отлични отношения с Албания и въпреки че сме една нация, сме две различни държави“, заяви Курти.
По време на интервюто си косовският премиер беше попитан също какво означава за него „Велика Албания“, като въпросът беше отнесен към последното му посещение в Република Северна Македония. Гръцката медия припомни, че по време на речта на Курти в Тетово, където има албанско малцинство, е имало знаме на Велика Албания. 
„Бях поканен от двама кметове – на Скопие и Тетово. В двете ми изказвания в тези два града няма нищо, което би могло да навреди на двустранните отношения. Имаме отлични отношения със Северна Македония. В речта си на площада в Тетово, където се събраха хиляди, аз благодарих на Северна Македония за признаването на Косово. Един от хилядите събрали се държеше знаме с карта, показваща в кои райони на Балканите албанците са местно население. Моето посещение и двете ми речи не могат да бъдат характеризирани със знаме“, каза Курти.
Следващият въпрос, който косовският премиер коментира, беше дали радикалният ислям има влияние в Косово.
„Имаше отделни екстремисти преди десетилетие, които отговориха на призива срещу Асад и отидоха в Сирия. Но нямаме религиозен фундаментализъм и екстремизъм в Косово“, заяви премиерът на Косово. 
Той допълни, че повечето косовски албанци са мюсюлмани, но са умерени, както и че при албанците като нация има католици, православни християни и мюсюлмани, но това, което ги обединява, са историята и езикът.
На последния въпрос – какво очаква косовският премиер от Гърция – Курти отговори, че през изминалата година търговските трансакции между Косово и Гърция са били на стойност 308 милиона евро, което е увеличение от повече от 40 процента в сравнение с 2021 г. 
„Вярвам, че по отношение на инвестициите и търговията можем да направим повече. Във връзка с възобновяемите енергийни източници, до 29 септември в Косово тече търг за соларен парк от 100 мегавата и ние бихме приветствали гръцки компании. Бих искал повече сътрудничество с Гърция в икономическата и културната сфера и, разбира се, Гърция да се присъедини към мнозинството страни от ЕС и НАТО, които са ни признали", каза в заключение Курти.