Косовският премиер: Превесът на Русия в Украйна би заплашил 25 години мир на Балканите

Косовският премиер Албин Курти каза, че регионът на Балканите се радва на най-високо ниво на мир, свобода и демокрация в последните 25 години, но че това би могло да се промени, ако Русия надделее в Украйна и насърчи сръбска експанзия.
Албин Курти, който е лидер на Косово от 2021 г., каза, че е важно за Запада да остане единен в подкрепата си за Украйна, докато тя се защитава от руската агресия.
В интервю за Асошиейтед прес, публикувано вчера, Курти  заяви, че по-силна Русия би окуражила Сърбия – и че не само Косово, но също Босна и Херцеговина, Черна гора и „може би Северна Македония“ биха били застрашени от това, което той нарече сръбски експанзионистични амбиции.
Отношенията между Косово и Сърбия остават обтегнати и продължилите вече 13 години преговори за нормализацията им с посредничеството на ЕС не успяха да постигнат напредък, особено след престрелка между маскирани и въоръжени сърби и косовската полиция през септември миналата година, при която загинаха четирима души.
Също така мироопазващите сили на НАТО засилиха присъствието си по косовско-сръбската граница.
„Тези 25 години през този век, това е четвърт век на най-високо ниво на мир, свобода и демокрация на Балканите“, каза Курти.
Той говори в дипломатическата мисия на Косово в полската столица Варшава. Мисията беше открита, след като Полша и Косово установиха консулски отношения през 2022 г. 
Запитан какво би означавало за Косово и Балканите в по-широк план, ако Русия надделее в Украйна, Курти заяви „с една Сърбия, която е регионален хегемон и прокси на Русия, тези 25 години на мир, свобода и демокрация на Балканите, безпрецедентни за нашата история, отново са изложени на риск“.
Сръбските усилия да запази доминацията си, след като бивша Югославия се разпадна през 90-те години на миналия век, отприщиха най-опустошителните войни в Европа след Втората световна война насам – поне допреди руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 г.
Косово беше сръбска област, докато 78-дневните бомбардировки на НАТО през 1999 г. не сложиха край на войната между сръбското правителство и етническите албански сепаратисти в Косово, довела до близо 13 хиляди убити, предимно етнически албанци, и не изтласкаха сръбските сили.
Сърбия не признава независимостта на Косово и хиляди международни мироопазващи военнослужещи все още са в Косово, за да поддържат мира със Сърбия, от която Косово се отдели през 2008 г.
„Деспотичният президент (на Русия Владимир) Путин би бил насърчен да продължи с опитите си за дестабилизация особено ако се почувства успешен в Украйна“, каза Курти. „Наистина не искам да вярвам, че той би могъл теоретично да спечели. Достатъчно проблематично е обаче, че  (той) мисли, че може да спечели“.
Курти посети Полша в момент, когато европейската страна се готви да поеме ротационното председателство на Съвета на ЕС през януари следващата година. Една от неговите цели е Косово да се присъедини към ЕС, но пет страни от евросъюза  все още не признават Косово – Испания, Гърция, Кипър, Румъния и Словакия.
Курти отбеляза, че по-рано тази година Испания започна да признава косовските паспорти на посещаващите страната.
„Съществяват тези малки стъпки“, каза той. „Но знаете, тези малки стъпки не правят една голяма необходима крачка, каквато е признаването“.
Косово, където 90 процента от 1,6-милионното население е албанско, ще проведе парламентарни избори през февруари другата година. Очаква се вотът  да бъде тест за Курти, чиято партия спечели убедително през 2021 г.
Превод от английски: Магдалена Димитрова