Косовският премиер заяви, че косовската полиция е потвърдила плана за извършване на анексия на Северно Косово от страна на Сърбия на 24 септември

Премиерът на Косово Албин Курти заяви, че косовската полиция е потвърдила на база иззетата от нея документация, че терористична атака в Банска на 24 септември е била част от по-голям план за анексиране на Северно Косово, предаде Косова Прес, като се позова на публикация на Курти в „Екс“.
Той допълни, че полицията е установила, че анексирането на северната част на страната е било планирано чрез „координирана атака на 37 различни позиции“. По думите на Курти тя е щяла да бъде последвана от отварянето на коридор до Сърбия, който да позволи по-нататъшното снабдяване с оръжия и войски.
При нападението с тежко оръжие на 24 септември в Северно Косово, където сърбите са мнозинство, беше убит косовски албански полицай. Последва престрелка, в която се противопоставиха специалните сили на косовската полиция и отряд от тежко въоръжени сърби, като трима сърби загинаха. Това беше най-сериозната ескалация на напрежението в Косово за последните години. Доскорошният заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“ Милан Радойчич пое в петък цялата отговорност за събитията.
В петък САЩ изразиха тревога по повод засилване на военното присъствие на Сърбия по границата с Косово и призоваха Белград да намали броя на войниците си там. Също така НАТО съобщи за подсилване на частите си в Косово с 600 британски военни.
На фона на събитията от петък насам косовският външен министър Доника Гървала-Шварц заяви, че разполагането на войски по границата с Косово от страна на Сърбия „напомня на поведението на Русия към Украйна преди инвазията“, предаде Ройтерс. Тя призова ЕС да предприеме действия срещу Белград като замразяване на статута на Сърбия като страна кандидат за членство в евросъюза.
Косовският външен министър каза пред германската медия „Дойчландфунк“, че „не е имало такава концентрация на войски (по границата с Косово) в последните години“.
„Оръжията, които те (Сърбия) имат там, танковете, това ни кара да имаме лошо чувство, защото не знаем как ще отговори международната общност“, каза Гървала-Шварц.
Тя допълни, че не става въпрос само за струпването на войски по границата с Косово, което Белград не признава, а и за реториката на Сърбия и методите, които тя използва, които наподобяват руското поведение спрямо Украйна.
„Ето защо е още по-важно да вземем необходими мерки", каза косовският външен министър.
Сръбският президент Александър Вучич каза миналата седмица, че не възнамерява да нареди на силите си да преминат границата с Косово, защото една ескалация на конфликта би навредила на стремежите на Белград за присъединяване към ЕС.
Напрежението между Косово и Сърбия нарасна, след като сблъсък между косовската полиция и въоръжени етнически сърби, които се укриха в манастир, превърна тихо село в Северно Косово във военна зона на 24 септември, отбелязва Ройтерс.
Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г., обвинява Сърбия във въоръжаване и подкрепа на сръбските бойци.
Сърбия обвинява Косово, че увеличава насилието, като отказва да изпълни споразумението за създаване на Съюз на сръбските общини в Северно Косово, където те са мнозинство.
„Вучич няма да спре дотук, ако не бъдат произнесени ясни думи и не вижда последствия от действията си“, предупреди Гървала-Шварц, като отбеляза, че възможни мерки спрямо Сърбия биха могли да включват замразяване на европейските средства за Сърбия и статута ѝ на кандидат за членство в ЕС.