Косовският президент Вьоса Османи призова към санкции срещу Сърбия, за да бъде предотвратено отваряне на нов фронт на Русия срещу Запада на Западните Балкани

Косово е под атака, заяви президентът на Косово Вьоса Османи в интервю за Си Ен Ен, предаде Косова Прес.
Интервюто на косовския президент идва след въоръженото нападение на 24 септември в село Банска, Северно Косово, при което бяха убити един косовски полицай и трима въоръжени сърби. Правителството на Косово обвини Белград в подкрепа на нападението.
Османи подчерта, че първото искане на Косово е сръбската държава да предаде Милан Радойчич, доскорошният заместник-председател на основната партия на косовските сърби „Сръбска листа“, който миналата седмица пое отговорността за нападенията в Банска. 
Вчера Радойчич беше арестуван и разпитан в Сърбия, но отхвърли всички обвинения. Прокуратурата в Белград му определи мярка за задържане за срок от 48 часа.
По думите на косовския президент Сърбия няма добра история по отношение на раздаването на справедливост.
„Не е имало нито един случай, в който престъпниците, извършили военни престъпления и геноцид в Косово и Босна и Херцеговина, да са били изправени пред правосъдието“, каза Османи.
Във връзка с диалога, който Косово води от 2011 г. със Сърбия под егидата на ЕС, косовският президент подчерта, че „има само една конструктивна страна по диалога и това е Косово, което е изпълнило над 99 процента от задълженията си през тези 12 години – абсолютно противоположното на това, което прави (сръбският президент Александър) Вучич“.
Според Османи нападението в Банска на 24 септември е „ясен акт на агресия, поръчан от вземащите решения, от държавните органи на Сърбия, (и) извършен от терористите и паравоенните групировки“.
„Този акт на агресия обаче не се е случил внезапно, той е бил планиран, добре структуриран и подготвен с единствената цел анексирането на Северно Косово в „стила на Крим“. За щастие косовската полиция с подкрепата на международните ни партньори осуети изпълнението на този план“, каза още президентът на Косово.
Тя подчерта, че е нужно Сърбия да бъде санкционирана за действията си, защото в противен случай това би я насърчило да използва „насилие след насилие“.
„Те (Сърбия) искат да продължат с ескалацията на напрежението, искат да продължат с плана си за дестабилизиране на Западните Балкани и по този начин да позволят на (руския президент Владимир) Путин да отвори нов фронт срещу Запада на Западните Балкани. Ние работим със съюзниците и партньорите си и няма да позволим това да се случи. Въпреки това изключително важно е това (планът на Сърбия) да бъде спряно, като Сърбия бъде наказана и санкционирана. В противен случай, ако на Сърбия не бъдат наложени строги санкции и мерки след този акт на агресия, те ще бъдат насърчени да използват насилие след насилие и не само срещу Косово, а и към другата част на региона“, заяви Османи.
Османи допълни, че Косово иска справедливост по отношение на диалога и подчерта, че липсата на баланс в този процес е поощрил сръбския президент „да действа, както миналата неделя (в Банска) – да извърши акт на агресия, защото смята, че ще осъждането или вината ще му се разминат“.
Тя спомена в това отношение и сблъсъците през май тази година. Тогава напрежението между Косово и Сърбия ескалира покрай встъпването в длъжност на кметове косовски албанци в северните косовски общини, където сърбите са мнозинство, след като местните сърби бойкотираха вота на предсрочните избори през април. На един от протестите срещу встъпването им в длъжност се стигна до сблъсъци между протестиращи косовски сърби, косовската полиция и военни на мироопазващите сили на НАТО в Косово КейФОР, при което бяха ранени около 30 войници от КейФОР и около 50 косовски сърби.
„Неговите криминални групировки (на сръбския президент Александър Вучич) нападнаха 93 войници на КейФОР през май, не беше понесена никаква отговорност, така че сега те решиха, че могат (пак да) избягат от отговорност, затова нападнаха Косово“, каза президентът на Косово.
„Когато става въпрос за Република Косово (във връзка с диалога), (…) Косово обеща, че ще изпълни и ще изпълни задълженията си, които произтичат от споразумението (от Брюксел, постигнато по-рано тази година и анекса към него, договорен в Охрид през март). Това означава (изпълнението) на предвиденото от член 7 – самоуправлението на сърбите (в Косово, т.е. Съюз на сръбските общини), както и другите членове“, каза Османи.
Сърбия и косовските сърби не признават обявената през 2008 г. независимост на Косово, а спорът е точка на напрежение в продължение на 15 години. Косово и Сърбия водят преговори под егидата на ЕС за нормализиране на отношенията си.