Заседанието започна с едночасово закъснение, а дневният ред бе гласуван със 70 гласа "за" и 47 "против", без предложения за промяна или допълнение на дневния ред.
Вносител на предложението за промяна на конституцията е правителството на Северна Македония, като пред депутатите Ковачевски подчерта, че предложението за промяна и допълнение в конституцията не е под нечий диктат, а „македонско предложение, подкрепено от ЕС и САЩ с една цел - интеграция в ЕС до 2030 г.”.
„Аз и всички министри бяхме водени от идеята да изложим аргументите си за промяна на конституцията и да поискаме широка подкрепа на целта. Ние не отказахме дебат, съобразихме се с политическите и икономическите интереси на страната от евроинтеграцията. Това е в интерес на държавата, нацията и гражданите. През 1991 г. гражданите обявиха, че най-висшата цел е интеграцията в европейското семейство. И тогава, и сега влизането в ЕС е най-добрият и междупоколенчески, правен и политически интерес и процес. Искаме държава с всички стандарти. Заедно с членството в НАТО ние сме страна с настояще и ясно бъдеще. През цялата история знаем колко отдадени са били нашите предци на създаването на солидна културна и езикова идентичност. Това, което сме днес, е залегнало в манифеста от Крушево, в АСНОМ, както и в първата конституция от 1991 г. и в Преспанското споразумение.
"Промените в Конституцията имат ясна цел – интеграция в ЕС. Предложението е наше, македонско, на основата на европейското споразумение от 2022 г., когато страната най-накрая започна преговори за членство. Предложението е написано в /Република Северна/ Македония, отхвърлям твърденията, че е чуждо предложение. Целта не е да тъпчем или да стоим на едно място, а да пристъпим към ЕС за пълноправно членство до 2030 г. Предложението е наше, подкрепено от ЕС и САЩ и е за наше добро", каза премиерът Ковачевски.
Ковачевски посочи, че предложените промени в основния закон се отнасят „само до добавянето на някои народи в преамбюла на Конституцията в чл.49 и чл.78 от Конституцията и изброяват българския и останалите няколко народа, които се добавят”.
„Добавят се части от народи, но недвусмислено се изтъква първичната конституционност на македонския народ, както и обективната уникалност и уникалността на македонския народ спрямо другите народи, а в този контекст и от българския народ. Разумно ли е да се мисли, че добавянето на други нации застрашава македонския народ? Промените в конституцията не застрашават македонската идентичност. Напълно ясно е и трябва да е ясно на всички. Днес, когато погледнете улиците, виждате, че е мирно и че гражданите очакват умно и смело решение. Държавата се изгражда като мултиетническа функционална демокрация, която практикува европейските ценности, общество, което гарантира равни права и задължения за всички етнически групи, т.е. граждани. Пътят към ЕС е гарантиран. Гарантирането на човешките права на всички е наша ценност, на нашето общество. И това също е важно за Европа, особено днес, когато сме изправени пред нестабилност на европейския континент. Известни сме с това, че произвеждаме стабилност“, каза Ковачевски, който припомни, че ЕС е най-големият донор и инвеститор в Северна Македония.
Ковачевски припомни, че до 2006 г., когато Северна Македония е била „рамо до рамо” с Хърватия, но политиците в Северна Македония са изолирали страната, докато Хърватия вече е член на ЕС.
„Това не бива да се случва отново. Днес не трябва да изоставаме нито с милиметър от Албания и Сърбия. Да запазим младите. Те не напускат страната заради конституцията, а заради нуждата, да живеят по-богато, като връстниците си в Европа. Ясно ми е, че нямаме лесна история. Искаме ли да продължаваме така или към по-добър живот, справедливост и правова държава, до която не сме стигнали? Искаме ли по-чиста държава, повече ред, повече отговорност от политиците или равни възможности за всички? Самотна майка или мащеха? Отговорите са кратки – да! Трябва да достигнем до членството в ЕС в най-кратки срокове. Ние не губим нищо чрез този процес, само бъдещето става по-добро със сигурност. Нека в тези наши животи бъдем част от ЕС“, каза Ковачевски, аплодиран от депутатите от управляващата коалиция и албанския блок, а по време на изказването му част от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ напускаха пленарната зала.
Приемането на промените в конституцията на страната се извършват в три фази, като две от тях изискват мнозинство от 80 депутати от 120-те членове на парламента на Северна Македония. С 80 гласа трябва да бъде гласувано и предложението за необходимостта от промяна на конституцията, което е в дневния ред на това парламентарно заседание. Дебатите могат да продължат до 10 дни, след което ще бъде насрочено и гласуването. Опозицията в Северна Македония отказва да подкрепи промени в конституцията „под български диктат” и дали в парламента на страната ще бъде постигнато необходимото мнозинство от две трети предстои да стане ясно при гласуването в тази първа фаза на промените в основния закон на страната.