Краят на "епохата Орбан" за Румъния

Парламентарните избори в Унгария бяха следени внимателно в съседна Румъния, където около шест процента от населението са етнически унгарци, а партия на това малцинство е част от управляващата коалиция.
Победителят Петер Мадяр, лидер на дясноцентристката партия ТИСА, измина миналата година един милион крачки от Будапеща до румънския град Орадя, за да спечели подкрепата на етническите унгарци в Румъния и за да демонстрира различно поведение от това на дългогодишния премиер Виктор Орбан.
Мадяр каза тогава, че иска да чуе по пътя тревогите и проблемите на унгарците и обяви „началото на края на епохата Орбан“. 
Ето че този край дойде с обявяването на резултатите от вота в неделя (12 април) с убедителна победа за ТИСА със 138 мандата в 199-членния парламент и само 55 мандата за ФИДЕС на досегашния унгарски премиер. 
В Румъния резултатите бяха посрещнати с предпазлив оптимизъм от по-голямата част от политическия елит на румънците и доста хладно от Демократичния съюз на унгарците в Румъния – партията на етническите унгарци, която е най-представителната за тази общност и е част от почти всяко румънско правителство в посткомунистическата история на страната.
Първи реагира румънският вицепремиер Танцош Барна, който призова „разочарованите“ избиратели да не страдат. 
„Озовахме се в нова епоха, която е противоположна на предишната почти във всичко. Начинаещи политици срещу десетки години опит, коренно различен подход в отношенията с ЕС, други ценности“, коментира във Фейсбук Танцош Барна и припомни, че партия ФИДЕС е била в опозиция и преди, а след това се е съвзела и отново е спечелила изборите.
Барна призна, че предстои „преосмисляне на отношенията и установяване на ново сътрудничество между новото правителство и унгарците зад граница“.
Етническите унгарци в съседните на Унгария държави, които имат двойно гражданство, са не само важна група избиратели, но имат и огромно емоционално значение за унгарското общество. Това е особено валидно за унгарцитe в Трансилвания и в други райони на Румъния, посочва Дойче веле.
За много унгарци Трианонският мирен договор, който слага край на Първата световна война през 1920 г., е огромна травма, тъй като две-трети от унгарската територия е дадена на съседни на Унгария държави: Трансилвания и части от Банат са предадени на Румъния; Словакия и Закарпатската област стават част от новосъздадената Чехословакия; Хърватия, Словения и Войводина влизат в състава на Кралството на сърби, хървати и словенци (по-късно Югославия); Бургенланд е предаден на Австрия, а град Фиуме (Риека) става свободен град и по-късно е анексиран от Италия. Само за една нощ огромна част от населението на Кралство Унгария (като наследник на Австро-Унгария) стават граждани на други държави.
Етническите унгарци в Трансилвания имат репутацията на смели борци за свобода и защитници на всичко унгарско, отбелязва Дойче веле. Протестите, довели до рухването на комунистическия режим в Румъния през 1989 г., започнаха именно от унгарската общност и по-конкретно от унгарския пастор и политик Ласло Тьокеш в град Тимишоара. 
За отиващия си унгарски премиер Виктор Орбан темата за Трианонския договор бе не просто история, а централен стълб на неговата политика. Той превърна историческата травма в мощен политически инструмент, отбелязват анализатори.
През 2010 г., веднага след идването си на власт, Орбан обяви 4 юни (датата на подписването на договора) за Ден на националното единство, преобразувайки деня на траур в ден за честване на оцеляването на унгарската нация въпреки разпокъсването ѝ. Една от най-важните му стъпки бе предоставянето на унгарско гражданство и право на глас на етническите унгарци в съседните страни.
Орбан често използваше символи на „Велика Унгария“ - картата на страната преди 1920 г., предизвиквайки дипломатически скандали със съседните държави, припомнят анализатори.
С тези си действия Орбан спечели сърцата на много унгарци извън територията на днешна Унгария и те активно го подкрепяха. От Будапеща се оказваше подкрепа и за организации и партии на етническите унгарци, сред които бе и Демократичният съюз на унгарците в Румъния (ДСУР).
Неслучайно реакцията на лидера на ДСУР Хунор Келемен на победата на партия ТИСА се позабави. По време на предизборната кампания Келемен открито подкрепи Виктор Орбан и неговата партия, включително като участва в предизборен митинг в Дебрецен, припомни в. „Адевърул“. Хунор Келемен също така твърдеше, че 92 процента от избирателите в Румъния ще гласуват за Орбан.
Часове след обявяването на резултатите лидерът на ДСУР поздрави Петер Мадяр за победата, а в понеделник вечерта двамата са провели и телефонен разговор, по време на който са се договорили за посещение на Келемен в Будапеща, вероятно следващата седмица.
В интервю за унгарско издание лидерът на партията на етническите унгарци в Румъния отказа да отговори дали е бил изненадан от успеха на ТИСА и подчерта, че от унгарското правителство зависи националната политика и рамката на сътрудничество с общностите зад граница. Запитан за неговата подкрепа за партия ФИДЕС, Келемен отново подчерта, че тя е в съответствие с позицията на мнозинството от унгарците в Трансилвания.
„Резултатът от изборите в Унгария не е такъв, на какъвто се надяваше огромното мнозинство унгарци в Трансилвания. Трябва да приемем и уважим решението на мнозинството. То е част от свободата. Ние уважаваме волята на избирателите и вярваме, че новото мнозинство ще подходи към всяка унгарска общност с отговорност и уважение. Към тези, които са разочаровани сега, отправям послание: ние бяхме и можем да бъдем опорна точка в бъдеще. Без значение кой управлява Будапеща или Букурещ, нашата задача е една и съща: да защитаваме правата на нашите общности и да изграждаме бъдещето на нашите общности в родината ни“, написа във Фейсбук Хунор Келемен.
Келемен настоя, че не стои казус ДСУР да признае като грешка подкрепата си за Орбан.
„Няма причина да си посипваме главата с пепел. Националната политика, която ФИДЕС водеше през последните близо 15 години, чието символично съдържание е много по-важно от материалната част, породи симпатия и идентификация сред голяма част от унгарците в Трансилвания. ДСУР е правила и говорила това, което е било в съответствие с позициите на голямо мнозинство от унгарците в Трансилвания (…)“, коментира Хунор Келемен, цитиран от местните медии.
На Келемен се наложи също да обяснява, че ДСУР не е манипулирала унгарските избиратели да подкрепят Орбан, съобщава телевизия Диджи 24, след като от партия ТИСА се появиха обвинения, че ДСУР е подвела унгарците в Румъния и е участвала в „лъжлива кампания“ в подкрепа на Орбан.
Запитан дали не трябва някой друг да поеме ръководството на партията след изборите в съседната страна, Хунор Келемен каза, че никой не му е поискал оставката. Той е начело на ДСУР от 2011 г.
Бившият председател на партията Марко Бела смята обаче, че политиката, водена от представителите на ДСУР в последно време, е била погрешна, защото унгарците в Румъния би трябвало да имат близки отношения с всички демократични партии в Унгария, а не само с формацията на Виктор Орбан, съобщава още Диджи 24.
Според политолога и историк Александру Мурару партията на етническите унгарци в Румъния е получила силен удар с резултата от изборите в Унгария.
„Покорството спрямо Виктор Орбан се превърна в структурен проблем, засягащ доверието към ДСУР като независим участник в румънската политика“, коментира Александру Мурару в авторска статия за в. „Адевърул“. 
Според него ръководството на ДСУР е изправено пред критичен момент и трябва да реши дали ще излезе от логиката на партия-заложник, която зависи едновременно от Будапеща и от игрите на властта в Букурещ. 
Съветник на премиера Илие Боложан пък изпрати писмо до Петер Мадяр, в което го моли да започне разследвания на унгарски публични средства, достигнали до Румъния. 
„Имам сериозни подозрения относно това как са били използвани тези пари. Не говорим само за пари. Говорим за политическо влияние, изградено с публични средства, включително на румънска територия“, посочи Влад Георге.
Президентът Никушор Дан, премиерът Илие Боложан, външният министър Оана Цою и други политици приветстваха победата на Петер Мадяр.
За управляващите в Букурещ смяната на Виктор Орбан би трябвало да е добра новина, посочи политологът Серджу Мишкою пред в. „Адевърул“.
„Властите в Букурещ често се озоваваха в деликатна ситуация“ заради Орбан, посочи Мишкою и припомни, че „всяка година Виктор Орбан идваше в Румъния няколко пъти на частни или официални посещения, а на летния лагер в Бъйле Тушнад изнасяше речи, в които се подиграваше на властите в Букурещ“. 
„Властите в Букурещ не направиха нищо по този въпрос, всичко това с цел да запазят ДСУР в правителството, с цел да поддържат добри отношения (…), отбеляза политологът.
Речите на Орбан в Бъйле Тушнад често съдържаха критики към ЕС и предизвикваха главоболия на властите в Букурещ, а в един от случаите румънското МВнР дори повика унгарския посланик в Букурещ, за да изрази протест.
Резултатите от изборите в Унгария бяха разчетени внимателно в Румъния и през призмата на националистическите и суверенистки течения, които характеризираха политиката на Орбан и които са намерили плодородна почва и в съседната държава. На последните парламентарни избори в Румъния в края на 2024 г. една трета от местата бяха спечелени от националистически партии със силен суверенистки уклон.
Любопитна бе реакцията на лидера на Алианса за обединение на румънците Джордже Симион, който докато бе кандидат за президент на Румъния миналата година заяви, че „много от политиките на Виктор Орбан ще станат държавна политика и в Румъния“. 
По време на предизборната кампания за президентските избори в Румъния през май м.г. в Трансилвания се разпространяваха листовки, на които Джордже Симион беше заедно с Орбан. Самият Орбан първоначално подкрепи Симион в кампанията, но след консултации с ДСУР оттегли тази подкрепа. Вероятно до това решение се е стигнало, след като от партията на етническите унгарци са припомнили на тогавашния премиер на Унгария за многобройните случаи, в които Джордже Симион е проявявал негативно отношение към етническите унгарци в Румъния, включително агресия на военното гробище в долината Узулуй, където са погребани загинали в Първата световна война, включително много унгарци.
„Никога не съм танцувал върху гробовете на вашия народ“, заяви в поздравлението си към Петер Мадяр лидерът на Алианс за обединение на румънците Джордже Симион.
На пресконференция след победата на изборите Петер Мадяр обаче остро критикува Симион и коментира, че нито един унгарски премиер не може да го подкрепи.
Политическите анализатори в Букурещ коментират и как победата на ТИСА в Будапеща ще се отрази на суверенистките партии в Румъния. Анализаторите обръщат внимание на факта, че подкрепата от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп и близостта с руския президент Владимир Путин не са помогнали на Орбан да спечели. 
Според политолога Александру Мурару "екстремистите в Румъния" (много анализатори и медии наричат румънските суверенистки партии "екстремисти" - бел. ред.) са получили съкрушителен удар с победата на ТИСА. 
„Поражението на Орбан се превърна в най-категоричното доказателство, че Европа си е научила урока – външната подкрепа от Кремъл и от MAGA (движението Make America Great Again – Да направим Америка отново велика) не работи“, коментира политологът Александру Мурару. 
„Унгарският народ показа, че пет пари не дава за това какво казват Тръмп и Путин“, посочи и политическият анализатор Щефан Властон в авторска статия.
„Моделът на Орбан, който служеше като наръчник за действие за всички екстремистки и евроскептични формации на континента – включително и за отровните гласове на Алианс за обединение на румънците, доказа, че неизменно води до национален фалит. Смазващата победа на партията ТИСА доказва, че демокрациите разполагат с вътрешен механизъм за самокоригиране. Дори в хибридна система, с подчинена преса и завладяна съдебна система, масивният народен вот може да разбие олигархичните мрежи“, категоричен е Александру Мурару.