Крайова - град, осеян с български следи

Огромни графити и бронзови статуи в стил бел епок. Закачливи рисунки по електрическите табла. Стари картички и снимки с надпис “Крайова от друго време”. Така ме посреща седмият по големина град в Румъния - истинска галерия на открито. 
Местните легенди разказват, че тук живеят 1000 милионери. Местните медии твърдят, че в Крайова е един от най-старите театри в страната. Местните власти се хвалят с най-големия естествен парк в Източна Европа (90 хектара) и с едни от най-красивите и посещавани Коледни и Великденски фестивали в Европа. Последното вече е добре известно на българите. 
Българските следи не са във визитната картичка на това скрито бижу на Южна Румъния. Откривам ги в университета в Крайова, където в Департамента по романски и класически езици към Филологическия факултет се изучават български език и култура. Командирован лектор от Министерството на образованието и науката на Република България е наша сънародничка - д-р Мирослава Вътова. Силно българско присъствие има и във Филхармония “Олтения, където работят трима наши сънародници - Мария Попова, Даниела Статкова и Лъчезар Павлов. 
Българска следа има и на входа на Колежа “Карол Първи” в Крайова, където е окачена паметна плоча на доктор Петър Берон - авторът на “Рибния буквар”. Дейността му е тясно свързана с румънския град, особено между 1832-1839 г., когато е бил лекар тук. Къщата, в която някога живеел, първоначално била превърната в кметство, а днес е част от комплекса от сгради, в които функционира колежа.
На друга емблематична сграда откривам друга българска плоча. Тя е поставена пред двореца Жан Михаил, където днес се помещава Музеят на изкуствата. От нея научавам, че именно тук на 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба между Царство България и Кралство Румъния - договор, с който Южна Добруджа е върната на страната ни. И  пак тук, през септември 1944 г. е подписано споразумение за примирие между България и Националния комитет за освобождение на Югославия. 
Дворецът е построен между 1898 и 1907 г. от известния френски архитект Пол Готро за един от най-богатите хора в страната - Константин Михаил, земевладелец и политик, така че да отговаря на неговото богатство и социален статус. И днес посетителите затаяват дъх, докато изкачват стълбището от карарски мрамор, облягат се на колоните в йонийски стил или снимат полилеите от Мурано и Венеция и стените с коприна от Лион.
Впечатляват се и от творбите на най-известния румънски скулптор Константин Брънкуш, изложени тук. Предимно от ранния му творчески период, когато посещавал Училището за изкуства и занаяти в Крайова. Постоянната експозиция включва още колекция с европейско изкуство - произведения от нидерландската, фламандската, италианската и френската школа и колекцията с румънско изкуство - икони, картини, арт инсталации.
Като истинско произведение на изкуството е и сградата на хотел и ресторант "Minerva". Построена в мавритански стил и завършена през 1902 г., някога тя приютявала важни световни лидери като Шарл дьо Гол и Никита Хрушчов. На концертната й сцена свирели най-ценените цигулари на времето. Мнозина я описвали като истинска цитадела на културата, където политици, но и хора на изкуството крояли планове и раждали идеи.