Кутията на Пандора не беше отворена с нападението срещу Украйна, а много по-рано, заяви Вучич в речта си пред Общото събрание на ООН

Президентът на Сърбия Александър Вучич заяви в Ню Йорк по време на общия дебат на 79-ата сесия на Общото събрание на ООН, че кутията на Пандора, когато става дума за заплахи за международното право, не е отворена с атаката срещу Украйна, а много по-рано и попита защо големите лидери, когато говорят за необходимостта Украйна да бъде свободна, да се спазва хартата на ООН и нейния устав, не спазват хартата и Резолюция 1244, когато става въпрос за териториалната цялост на Сърбия, предаде Танюг. Той посочи, че "пропадането на съвременния свят започна, когато уставът на ООН беше дискредитиран и когато престанаха да вярват в правото и започнаха да разчитат на силата".  
„Ще ви го обясня с примера на моята страна, за мен най-красивата в света, Сърбия, как тя беше унищожавана и как беше потъпквана и как дори днес, поради своята издръжливост и свободолюбива традиция, тя е камъче в обувката на силните“, каза Вучич в речта си. Той припомни, че сърбите като нация са претърпели най-големи загуби в Първата световна война спрямо техния размер, както и през Втората, когато са били една от малкото нации, които са устояли на нацистите в Югоизточна Европа.  
„Затова Белград, столицата на Сърбия, е може би единственият град, който беше брутално бомбардиран в самото начало на 1941 г. Ние, сърбите, не бяхме като другите, които приветстваха нацистите и техните танкове с цветя и платихме висока цена“, посочи Вучич. Той заяви, че случилото се в Сърбия е прецедент, с който се злоупотребява в други части на света и посочи, че кутията на Пандора не е била отворена с агресията в Украйна, а много по-рано.
"През 1999 г. тук в ООН се опитаха да прокарат решението за нападение и агресия срещу Сърбия. Тъй като не получиха съгласие, решиха все пак да ни нападнат, да бомбардират Сърбия и да извършат агресия. В този момент те наистина не се интересуваха от хартата на ООН, резолюциите и международното право“, подчерта Вучич. Той каза, че "съдбата на една малка страна, лишена от права и справедливост, е решена от могъщи западни сили".  
Вучич представи и документ, в който пише, че никой не може да има въоръжени сили на територията на Косово освен сили под контрола на ООН, а в момента това са КейФОР, с които, както каза той, Сърбия има постоянно сътрудничество, като напомни, че в съответствие с резолюция 1244  Косово е част от Сърбия.  
Сръбският президент заяви, че Сърбия върви по своя европейски път и че искрено иска да бъде част от Европейския съюз и посочи, че сръбската икономика е най-успешната на Западните Балкани. От друга страна според него ЕС, към който Сърбия се стреми, дава да се разбере чрез изявленията на говорителя Петер Стано, че не зачита принципите, основани на Хартата на ООН, и често подкрепя независимостта на Косово. Вучич оцени, че това е интересът на най-големите и най-силните в Европейския парламент и че Сърбия е малка страна, която не може да се конкурира с големите сили, но "ние сме длъжни на себе си, нашия народ и всички приятели по света да кажем истината". 
Той подчерта, че Сърбия и сръбският народ дълбоко съчувстват и споделят скръбта за всички загубени животи във войните по света, включително трагичните събития в Близкия изток и Украйна. По думите му е непростимо днес, в 21-ви век, да говорим за ужасяващи цифри на деца, загинали във войни. „Изглежда напълно невероятно, но светът е на ръба на ядрена катастрофа и ядрен холокост", заяви сръбският президент. 
Вучич посочи, че трябва да  се възстанови разяденото доверие и авторитета на ООН. Той заяви, че поради това Сърбия категорично ще подкрепи по-голямо присъствие на африканските страни в Съвета за сигурност на ООН. Според него "практиката на двойни стандарти трябва да бъде спряна, трябва да се възобнови вярата в международното право и принципите, за които всички сме се съгласили отдавна, трябва да се обнови вярата в мира, единственият път, който няма алтернатива".
„Дължим това на всяка невинна жертва навсякъде по света, на всички съществуващи и бъдещи поколения. Бъдещето на света през следващите пет или 25 години е въпрос на наш избор, но и на наша отговорност“, заключи президентът на Сърбия.