Президентът на Република Сръбска Милорад Додик пристигна днес в Москва, където по покана на президента на Руската федерация Владимир Путин ще присъства на церемонията по случай 80-годишнината от „победата над фашизма“, предаде Радио Свободна Европа.
Додик беше посрещнат на летище Шереметиево от Андрей Миляев, заместник-директор на Департамента за държавен протокол на руското Министерство на външните работи, съобщи агенция СРНА.
Ден по-рано председателят на Народното събрание на Република Сръбска Ненад Стевандич също пристигна в Москва, а днес ще се срещне със заместник председателя на Съвета на федерацията на Русия (горната камара на парламента) Константин Косачов.
Додик и Стевандич, заедно с премиера на автономната босненска федеративна единица Радован Вишкович, са в централния списък с издирвани лица на Съда на Босна и Херцеговина, припомня РСЕ. Стевандич и Вишкович обаче са пътували зад граница и преди, а Додик вече посетил веднъж Москва, откакто бе издадена заповедта за ареста му, и се срещна с Путин.
През февруари Додик бе осъден от босненски съд на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност. В отговор на това парламентът на Република Сръбска прие закони, с които забрани работата на редица централни босненски институции на територията си. Държавният съд на Босна издаде заповед за арест на Додик и двама негови близки съратници, след като не се отзоваха на призовка във връзка с разследване, свързано със сепаратисткото законодателство, което те инициираха и което беше спряно от Конституционния съд на Босна.
Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), обособи в страната две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.