Липсата на ефективна защита на лицата, сигнализиращи за нарушения, е съществена слабост и в България, и в Румъния, каза за БТА Кремена Чобанова

И в България, и в Румъния една от най-големите слабости е липсата на ефективна защита на лицата, които сигнализират за нарушения, каза за БТА заместник-изпълнителният директор на Асоциация „Прозначност без граници“ Кремена Чобанова. Днес тя участва в международна конференция в Букурещ, на която бе представено сравнително изследване по темата между двете държави.
„Това изследване е част от двугодишна инициатива, в която участваме заедно с колегите от Transperancy International Румъния. Тя се казва LAW (Легитимност и отчетност за по-добра защита на лицата, подаващи сигнали за нарушения – бел.ред.), финансирана е от Европейската комисия и е насочена към укрепване на системите за защита на лицата, сигнализиращи за нарушения, основно в Румъния и в България“, обясни Кремена Чобанова.
По думите й целта на изследването е да се види как двете правни системи транспонират европейската директива, да бъдат идентифицирани слабости, но и силни страни и добри практики при прилагането на законодателството. Тя даде конкретен пример от България.
„Мярка за защита в България е Комисията за защита на личните данни да издаде бележка на подателя на сигнла, в която се казва, че неговият работодател не трябва да предприема репресивни мерки срещу него. Както можете да си представите, няма как това хвърчащо листче да е ефективна защита“, сподели Кремена Чобанова.
Като друго предизвикателство в българската система тя посочи факта, че липсва психологическа подкрепа.
„Директивата ни казва, че страните членки трябва да създадат механизъм за подкрепа на лицата, правна помощ, достъп до психологическа подкрепа и финансова подкрепа там, където е подходящо. В България нито един от трите елемента не работи. Формално работи само възможността да потърсят правна помощ от Националното бюро за правна помощ по Закона за правна помощ, което обаче не е безплатна правна помощ. В Румъния колегите също се сблъскват с подобни предизвикателства“, подчерта заместник-изпълнителният директор на Асоциация „Прозначност без граници“.
По думите й по-възрастните хора се страхуват повече от младите да подават сигнали за нарушения.
„По-старото поколение върви с една историческа памет за клевета, за доносничество срещу колеги, начилници и роднини преди демократичните промени. При по-младите тази психологическа бариера я няма, но при тях, както и при възрастните, липсва информираност, че съществува правна рамка и възможност да защитиш собствените си права и особено обществения интерес посреством подаване на сигнал по вътрешен канал или по централен външен канал или дори публично оповестяване. Всъщност в България един от най-големите случаи за подаване на сигнали за нередонсти са публично оповестявани през медиите и неправителствените организации“, каза още Кремена Чобарова.
По думите й никоя страна членка на ЕС не се справя отлично с ефективната и навременна защита на сигнализиращите за нарушения, но като държави с добри практики тя посочи Франция, Италия, Нидерландия и Люксембург.