Литературите на България и Гърция все повече и по-добре се четат и превеждат взаимно, каза преводачката Александра Йоаниду, която участва в откриването на българския национален щанд на Панаира на книгата в Солун.
„Преди точно двадесет години на това изложение бях говорила по темата за балканската литература и бях изтъкнала, че такова нещо не съществува. Просто защото все още липсваше елементарното познание за нашите литератури, а и защото Балканите изглеждаха като конструкция, възникнала от политически обстоятелства и исторически съвпадения, които по-скоро отдалечаваха, отколкото сближаваха писателските и читателските навици на отделните народи. Нямаше преводи, нямаше елементарна комуникация, нямаше изучаване на езици“, посочи тя.
„Нови, освободени писатели и поети свалиха от себе си костюма на екзотичния балканец. Обърнаха гръб на историческия роман за страданията в Османската империя или за добродетелите на съответния народ, винаги украсени с изобилни препратки към народната традиция, за която старите автори упорито настояваха, че принадлежи преди всичко на тях, и изведоха на преден план общата човешка съдба на днешния ден“, каза още тя.
Според Александра Йоаниду взаимното опознаване на литературата на страните и новите автори показват колко общи неща имаме, отвъд местните или езиковите особености.
„В България, както и в Гърция, стойностните писатели и добрите, страстни читатели обичат и се радват, тъгуват и скърбят по един и същ начин, както писателите и читателите в Гърция, и обръщат гръб на всякакви категоризации, които поставят хората в кутии“, каза Александра Йоаниду.
България е почетен гост на тазгодишното издание на Панаира на книгата в Солун. „Литература отвъд границите“ е централната тема на българското участие. БТА е медиен партньор.