Марта Кос: Онова, което е напълно нормално и просто в други страни, в Босна е много по-трудно

ЕС остава ангажиран с политиката на разширяване, включително Босна и Херцеговина, но представители на Евросъюза все по-открито изразяват безпокойство от вътрешнополитическите спънки, които спират реформите и застрашават бъдещето на страната по европейския ѝ път, каза еврокомисарят по въпросите на съседството и разширяването Марта Кос в интервю за Европейския нюзрум, цитирано от босненската национална телевизия БХРТ.
Докато страни като Украйна и Молдова напредват бързо към членство в ЕС, Босна и Херцеговина - заедно с останалата част от Западните Балкани - чака от десетилетия, което според Кос все по-трудно може да се оправдае пред босненските граждани.
Кос предупреди, че не може да започне работа по Плана за растеж, "защото не сме получили програма за реформи, нито пък са назначили главен преговарящ. Това, което е напълно нормално или просто в други страни, е много по-трудно в Босна и Херцеговина, особено при тази институционална криза“.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят предимно босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. 
Говорейки за новата американска администрация, Кос заяви, че ЕС и САЩ си сътрудничат тясно по отношение на Босна и Херцеговина, особено в контекста на Дейтънското мирно споразумение.
Тя също така спомена неотдавнашна среща с министъра на външните работи на Босна и Херцеговина Елмедин Конакович в Люксембург, който я информира, че има възможност за приемане на два допълнителни закона, необходими за започване на преговорите и продължаване на реформата.
„И разбира се, те трябва да назначат главен преговарящ. Наясно сме с институционалната или политическата криза. Г-н Конакович говори за най-дълбоката политическа и конституционна криза след войната, особено поради сепаратисткото напрежение от страна Република Сръбска“, каза Кос, заявявайки, че скоро ще посети Босна.
Политическото напрежение в Босна и Херцеговина се засили, след като през февруари съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция президента на Република Сръбска Милорад Додик на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна. Освен това прокуратурата на Босна и Херцеговина издаде заповед за арест на Додик, на премиера на Република Сръбска Радован Вишкович и председателя на парламента Ненад Стевандич, след като те не се отзоваха на две призовки за разпит. Тримата са заподозрени в подкопаване на конституционния ред на Босна с политиката, която водят, след като парламентът на Република Сръбска прие, а Додик подписа указ за приемане на законите, които забраняват дейността в Република Сръбска на съдебната система и полиция на Босна и Херцеговина. 
Кос заяви, че Босна и Херцеговина има място в ЕС, но че напредъкът е възможен само при изпълнение на задълженията и при политическа воля за компромис. Тя посочи, че гражданите на страната заслужават европейско бъдеще, но има политически лидери, които ги възпират по този път.