Мащабните разследвания срещу опозицията и процесът на помиряване с ПКК поставиха отпечатък върху изминалата година в Турция

Сред множеството теми, които медийното пространство в Турция проследи през отминаващата 2025 г., несъмнено се открояват два процеса, които все още привличат интереса на турското общество във вътрешнополитически план и вероятно ще продължат да го правят и през новата 2026 г. - мащабните разследвания за корупция срещу членовете на опозиционната Народнорепубликанска партия (НРП) и процесът на помиряване между Анкара и Кюрдската работническа партия (ПКК). 
МАЩАБНИ РАЗСЛЕДВАНИЯ СРЕЩУ ОПОЗИЦИЯТА
В началото на март все още изпълняващият длъжността кмет на Истанбул Екрем Имамоглу обяви в социалните мрежи неофициалната си кандидатура за следващите президентски избори в Турция, които по план трябва да се проведат през 2028 г. Обявяването на кандидатурата на Имамоглу дойде на фона на многократни призиви на опозиционната НРП – чийто член е и той самият – за провеждане на предсрочни избори. Към онзи момент (а до определена степен и сега) много от политическите анализатори в страната и извън нея определяха Имамоглу като основен опонент на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. 
На 18 март - броени дни след публикацията на Имамоглу - Истанбулският университет анулира дипломата му за висше образование по искане на Главната прокуратура на Истанбул заради съмнения относно легитимността ѝ, свързани с прехвърлянето на Имамоглу от университет в окупираната от Турция северна част на Кипър към Истанбулския университет през 90-те години на миналия век. Анулирането на дипломата на Имамоглу бе действие, което постави множество въпроси относно кметския пост и правото му да се кандидатира за президентските избори. 
Ден след това - на 19 март - Имамоглу и редица общински служители от НРП бяха арестувани в рамките на мащабно разследване за злоупотреби в Истанбулската голяма община. Арестите предизвикаха вълна от протести, определяни като най-мащабните в Турция от 2013 г., а в големите градове бяха наложени временни забрани за събирания и демонстрации, заради чието нарушаване се стигна до задържане на множество протестиращи. При демонстрациите бяха задържани и няколко журналисти, а кореспондентът на Би Би Си Марк Лоуен бе експулсиран от страната. 
Много международни наблюдатели и различни страни от Западна Европа изразиха безпокойство относно ситуацията в Турция и ареста на Имамоглу. Опозиционната партия НРП и нейният лидер Йозгюр Йозел също осъдиха задържането на истанбулския кмет и стартираха кампания за провеждане на ежеседмични мащабни митинги в Истанбул и други турски градове. Същевременно НРП свика извънреден конгрес, по време на който преизбра Йозел за свой председател. В турското медийно пространство обаче се появиха слухове за нередности при избирането на самия Йозел на последния редовен конгрес на НРП през 2023 г., а няколко от членовете на НРП заведоха дело за отмяна на конгреса, което отправи явно предизвикателство към легитимността на решенията на Йозел през последните години. 
През юли, когато енергията на протестите и митингите на опозицията спадна значително, властите предприеха нови разследвания срещу общини на опозицията, като в рамките на две седмици по обвинения в корупция бяха задържани кметовете на южния град Адана Зейдан Каралар, кметът на Адъяман Абдуррахман Тутдере, кметът на Анталия Мухитин Бьоджек, кметът на истанбулския район Шиле Йозгюр Кабадайъ, както и други 130 души, сред които и бившият кмет на Измир Тунч Сойер. Тези арести предизвикаха ново недоволство от страна на опозицията, като депутатите от НРП излязоха с обща декларация, в която изразиха опасенията си относно нарушаването на демократичния ред в Турция. 
През септември турските власти отправиха още едно предизвикателство към НРП, след като съд в Истанбул обяви решение за анулиране на конференция на окръжната организация на партията в Истанбул, проведена също през 2023 г., и отстрани настоящото ръководство на местната организация, назначавайки попечител и петима души като временно ръководство. Решението предизвика сериозно напрежение в редиците на НРП, а при пристигането на попечителя в офиса на партията в Истанбул се стигна до конфронтация между поддръжници на партията и полицията, която използва сълзотворен газ, за да ги разпръсне. Тогава НРП свика нов извънреден конгрес и отново преизбра Йозел за свой лидер, като също така обжалва решението за смяна на ръководството на окръжната си организация, но през ноември съдът отхвърли жалбата и обяви, че временното ръководство ще продължи да изпълнява функциите си. 
През ноември съдът също така отложи делото за отмяна на редовния конгрес на партията от 2023 г. заради изборни измами за 13 януари 2026 г., с което даде „глътка въздух“ на НРП. Само няколко дни по-късно обаче турската прокуратура обяви обвинителния си акт по делото за корупция в Истанбулската голяма община, настоявайки за близо 2400 години затвор за Имамоглу. След обявяването на обвинителния акт по делото НРП определи поисканата присъда като „политически мотивирана" и отправи предложение до Меджлиса за излъчване на процеса срещу Имамоглу на живо по държавната телевизия ТРТ, което в последствие не беше разгледано от депутатите. 
В края на ноември НРП свика редовен конгрес в Анкара, по време на който отново избра Йозел за свой лидер и прие нова партийна програма за пръв път от 17 години насам.
Към настоящия момент Имамоглу и много други задържани през годината остават в ареста в изчакване на присъда, а опозицията продължава да настоява за незабавното им освобождаване. 
ПРОЦЕСЪТ „ТУРЦИЯ БЕЗ ТЕРОРИЗЪМ“
През октомври 2024 г. председателят на Партията на националистическото действие (ПНД) и главен политически съюзник на президента Реджеп Тайип Ердоган Девлет Бахчели неочаквано подаде „маслинова клонка“ на арестувания кюрдски бунтовнически лидер Абдуллах Йоджалан, като го призова да се откаже от тероризма и да разпусне основаната от него Кюрдска работническа партия (ПКК) – организация, водила въоръжена борба срещу турските власти в продължение на десетилетия.
В края на миналата година, за първи път от близо 10 години, делегация на турската прокюрска партия ДЕМ посети Йоджалан в затвора на остров Имралъ, с което бе поставено началото на процес за помиряване между ПКК и турските власти, който впоследствие стана известен в Турция под названието „Турция без тероризъм“.
Посещенията на делегации на ДЕМ продължиха усилено и през първите месеци на отминаващата 2025 г., като именно при едно от тях, обръщайки се към ПКК, Йоджалан заяви: „Свикайте своя конгрес и вземете решение; всички групировки трябва да сложат оръжие и ПКК трябва да се разпусне“ – исторически призив, който възроди надеждите за слагане на дългия конфликт между кюрдските бойци и турските власти.
В началото на май ПКК официално обяви, че се е вслушала в призива на своя основател и е провела конгрес, на който се е саморазпуснала и е сложила край на продължилата повече от 40 години и отнела над 50 000 живота въоръжена борба с турските власти.
В отговор на решението турските власти създадоха механизъм за поетапното разоръжаване на бойците на групировката, а в Меджлиса бе сформирана и специална комисия, която бе натоварена с обсъждането на процеса на разоръжаване на ПКК и правна подготовка за намиране на политическо решение на кюрдския въпрос, като за изпълнението на тези цели ѝ бе даден срок до края на годината.
През юли част от бойците на ПКК участваха в специална церемония по предаване на оръжията си край северния иракски град Сюлеймания – стъпка, която турските власти определиха като „ключова“ в процеса по прочистването на Турция от тероризма. Наред с дейността на новата комисия делегации на ДЕМ продължиха да посещават намиращия се в затвора Йоджалан, а през октомври нейни представители се срещнаха и с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. 
В края на октомври бойците на ПКК обявиха, че са се изтеглили напълно от територията на Турция, а няколко седмици по-късно обявиха и изтегляне от стратегически позиции в Северен Ирак с цел подпомагане на мирния процес с турските власти. В същото време в парламентарната комисия, отговаряща за разоръжаването на ПКК, се развихри дебат относно евентуалното изпращане на нейни членове на остров Имралъ, а Девлет Бахчели изрази готовност самият той да посети Йоджалан, ако няма други желаещи. 
В крайна сметка трима депутати от Меджлиса посетиха Йоджалан в края на ноември, а Бахчели определи тази среща като „исторически напредък“ за инициативата „Турция без тероризъм“, въпреки че в медийното пространство в Турция не се появиха много детайли относно разговорите на остров Имралъ. 
Към настоящия момент информацията в турските медии сочи, че комисията подготвя финалния си доклад относно процеса на разоръжаване на ПКК, а в различни турски и световни медии се появяват призиви за освобождаване на Йоджалан, отправяни както от страна на командири от ПКК, така и от адвокати и анализатори.