Медийни публикации, според които президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган и неговият финансов министър Мехмет Шимшек са на ръба на разрив, породиха смут в Турция и бяха енергично опровергани от управляващите, съобщават турски издания.
Според твърденията в някои медии Ердоган и Шимшек са преживели сериозна криза в отношенията си и дори са били на ръба на пълен разрив преди местните избори на 31 март.
"Твърдението, че е имало криза между президента Ердоган и министъра Шимшек и че тя е била разрешена с намесата на глобалната система, е невярно", заяви Центърът за борба с дезинформацията към Дирекцията по комуникациите на турското президентство в публикация в "Екс", допълвайки, че няма никакво напрежение между двамата, както се твърди.
"Както и до днес, така и от тук насетне решително ще продължи прилагането на Средносрочната програма и 12-ия план за развитие, очертаващи пътната карта на икономиката на нашата страна", се посочва още в публикацията в социалната мрежа.
Самият Шимшек също се включи в дискусията, като заяви, че финансовата програма ще бъде дори допълнително подсилена.
"Ще продължим да укрепваме нашата програма, която от самото начало беше напълно подкрепена от нашия президент", подчерта и финансовият министър в профила си в "Екс". "Решени сме да понижим инфлацията, да намалим дефицита по текущата сметка, да установим бюджетна дисциплина и да разрешим структурните проблеми. Когато програмата ни постигне целите си, благоденствието на нашите съграждани трайно ще се повиши", добави той.
Шимшек призова турците да не обръщат внимание на слухове.
След преизбирането си на президентския пост миналата година Реджеп Тайип Ердоган назначи бившия икономист от американската банка "Мерил Линч" ("Merrill Lynch") Мехмет Шимшек за министър на икономиката, давайки заявки за обрат в икономическите политики на страната. При встъпването си в длъжност Шимшек предупреди, че ще бъде необходимо връщане към "рационалните мерки", за да бъде съживена турската икономика.
Новият финансов екип предприе стъпки към осъществяването на 180-градусов завой по отношение на продължилата години нестандартна политика на ниски лихви, която доведе до рязко повишаване на инфлацията и прогони чуждите инвеститори. От юни насам централната банка повиши основния си лихвен процент от 8,5 на 50 процента.