Мерките за цените на горивата не защитават населението и рискуват да задълбочат рецесията в Румъния, според един от основните синдикати


Националният синдикален блок в Румъния предупреждава, че предложеният проект за постановление за обявяване на кризисна ситуация на енергийния пазар не защитава населението, а рискува да засегне функционирането на пазарната икономика и да задълбочи рецесията, съобщават местните медии.
Очаква се на заседание утре (26 март) румънското правителство да приеме спешно постановление, с което ще позволи намеса на пазара на петрол и петролни продукти и ще гарантира доставките за гражданите и икономиката на фона на сътресенията на пазара заради конфликта в Близкия изток.
Премиерът Илие Боложан заяви днес, че „румънската държава поема своя дял от отговорността и че допълнителните приходи, получени от ДДС в резултат на покачването на цените на горивата, няма да останат в бюджета, а ще бъдат въведени във финансова схема, която ще смекчи въздействието на покачването на цените“.
Националният синдикален блок, който е една от най-големите профсъюзни организации в Румъния, критикува остро проекта за постановление и посочи, че той защитава спекулативното поведение, което се възползва от кризата за сметка на реалната икономика. Профсъюзът предлага намаляване на акцизите и на ДДС, за да бъдат намалени цените.
„Тази наредба не защитава населението, а защитава спекулативното поведение по време на кризата за сметка на реалната икономика. Държавата иска да събере повече от данъци и акцизи и прехвърля разходите към компаниите и работниците. Като незабавна мярка за защита на населението, но и на бизнес средата на национално ниво, акцизът трябва да се върне на нивото от края на 2025 г.“, се посочва в съобщение на Националния синдикален блок, цитирано от Аджерпрес.
Според синдикалната конфедерация ограничаването на търговската надценка, която е най-малката част от цената на горивото на бензиностанциите, е антипазарна мярка и интервенция, която може да разтревожи външните финансисти по отношение на „функциониращата пазарна икономика“ в Румъния.
„Това по-скоро прилича на мярка, чрез която бюджетът спекулира с кризата на цените на енергията, докато продължава да събира увеличени акцизи и ДДС при по-висока цена на горивото – извънредни и незаслужени приходи в ситуация на криза“, се посочва в изявлението на профсъюза.
Синдикалистите настояват акцизите върху горивата да се върнат до нивото им от 31 декември 2025 г., като посочват, че те са значително над минимално допустимите съгласно общностното законодателство.
Според прогнозите на синдиката това би довело до понижение на цените, поне равно на предложеното чрез мярката за ограничаване на надценката.
Друго решение, предложено от синдикатите, е временно намаляване на ДДС от 21 процента на 11 на сто - мярка, която вече е въведена в Испания.
Средната цена на литър бензин в Румъния бе по-висока на 16 март от цената в други 13 държави от ЕС - Швеция, Естония, Люксембург, Литва, Полша, Чехия, Хърватия, Унгария, Словакия, Словения, Кипър, Малта, България. При дизеловото гориво средната цена на бензиностанциите в Румъния на 16 март бе по-висока от тази в Малта, България, Словения, Словакия, Кипър, Унгария, Хърватия и Чехия, посочват от профсъюза.
Националният синдикален блок предупреждава, че предложените от правителството мерки рискуват да задълбочат рецесията и да влошат икономическата ситуация.
„Румънската държава не трябва да спекулира с кризата: икономика с шокове, като поскъпването на електроенергията с 60 процента, няма как да бъде конкурентноспособна (…)“, предупреждават от профсъюза.
Асоциацията на дистрибуторите на петролни продукти също смята, че ограничаването на търговската надценка до 50 процента, предвидено в постановлението, може да доведе до затруднения в доставките, верижно изпадане в несъстоятелност и елиминиране на някои оператори от пазара, без значително намаляване на цените на бензиностанциите, бе съобщено по-рано днес.
Миналия месец Националният статистически институт съобщи, че румънската икономика е изпаднала в техническа рецесия – състояние, при което БВП регистрира спад в реално изражение в продължение на две последователни тримесечия в сравнение с предходните периоди. Наред с това инфлацията в страната остава висока, като през февруари възлезе на 9,31 процента на годишна база. От години Румъния се бори с прекомерен бюджетен дефицит, който в края на 2025 г. спадна до 7,65 процента от БВП, след като през 2024 г. възлезе на 9,3 процента. Държавният дълг също расте с бързи темпове през последните години, като през ноември 2025 г. е възлязъл на 60,2 процента от БВП, превишавайки изисквания в договорите за Европейския съюз праг от до 60 процента дълг.