Изпълнителният съвет на МВФ отбелязва, че на 1 януари Хърватия стана 20-ият член на еврозоната, доказателство за значителния напредък, постигнат от присъединяването към Европейския съюз през 2013 г. Приемането на еврото подобри кредитния рейтинг, улесни достъпа до капиталовите пазари и значително намали рисковете за обменния курс.
Икономическият растеж през 2022 година се увеличи до 6,2 процента, движен от вътрешното търсене и туризма, се казва в съобщението. Фискалната позиция се подобри значително до малък излишък, а публичният дълг намаля значително до около 69 процента от БВП - под нивата преди пандемията. Ръстът на цените на енергията и храните обаче повиши инфлацията до десетилетен връх в края на годината.
Очаква се икономическият растеж да се забави до 2,4 процента през 2023 г. поради слабото външно търсене, затягащите се финансови условия и все още високата глобална несигурност. Предвижда се растежът постепенно да се възстанови от 2024 г. към своя потенциал.
Прогнозира се инфлацията да намалее до средно 7,5 процента през 2023 г. и да спадне към целта на Европейската централна банка от 2 процента в края на 2025 г., се казва в прессъобщението. Отбелязва се, че приемането на еврото е имало много ограничено въздействие върху инфлацията.