Милорад Додик отново ще се кандидатира за президент на босненската Република Сръбска

Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
„Ще се кандидатирам на следващите избори, просто имам право да го направя“, каза Додик вчера в интервю за портала Banjaluka.net.
Додик заяви, че ако загуби следващите избори, това ще бъде окончателното му оттегляне от политиката, но отбеляза, че вярва, че няма да загуби.
„Според моята оценка, тъй като тази опозиция все още няма да се стабилизира, след около десет години може да напусна политиката“, каза Додик.
На 26 февруари Додик беше осъден на първа инстанция на една година затвор и шест години забрана за заемане на публични длъжности за неспазване на решенията на върховния представител на международната общност Кристиан Шмит, който следи за спазването на Дейтънското мирно споразумение. Адвокатите на Додик обжалват.
Додик, който отдавна се застъпва за отделянето на Република Сръбска от Босна, е в списъка с лица под санкции на САЩ и на Великобритания. Той заемал поста на премиер и на президент на Република Сръбска няколко пъти, а преди да поеме сегашния президентски пост бе босненският сръбски член на тричленното президентство на Босна и Херцеговина. 
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), Босна и Херцеговина е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.