„Нашите босненски партньори позволиха на чужденец да дойде, да наложи закони извън конституцията, да наложи решения извън конституцията и след това да се придържа към тези решения, злоупотребявайки с институциите на ниво Босна и Херцеговина, създавайки фалшив разказ, че Република Сръбска и нейните служители нарушават конституционния ред“, каза Додик, цитиран от изданието.
Той смята, че конституционният ред е нарушен от Кристиан Шмит, когото отново нарече „фалшив представител“ и „фашист“. Днес върховният представител обяви решение за спиране на всички плащания към партията на Додик СНСД и към коалиционния ѝ партньор Обединена Сръбска за атакуване на основните принципи и конституционния и правния ред на Босна и Херцеговина.
„Детектор“ припомня, че съдът на Босна и Херцеговина в първоинстанционната си присъда, която осъди Додик за незачитане на решенията на върховния представител, заключи, че Кристиан Шмит е законно избраният върховен представител. Присъдата цитира решения на Конституционния съд на Босна, които вече са установили легитимността на върховния представител, и цитира позиции, от които произтичат неговите правомощия. Съгласно тези решения върховният представител има право да се намесва в правната система на Босна и Херцеговина и в тези ситуации действа като законодателен орган на държавата.
По време на речта си в Лукавица Додик каза, че бошняците приемат решенията на върховния представител, защото са насочени срещу Република Сръбска.
„Нито една държава не може да преживее такива незаконни намеси в конституцията и съм убеден, че Босна и Херцеговина също няма да оцелее“, каза той пред медиите.
Решението според него е Шмит да бъде екстрадиран, да бъде осъден в Република Сръбска, като отново повтори, че ако се намира на територията на РС и се получи информация за това, той ще бъде арестуван.
„Шмит вън, решенията вън“, каза Додик и добави, че съдът и прокуратурата не съществуват в конституцията, както той многократно е заявявал.
Додик предизвика най-голямата политическа криза в Босна от края на войната, след като през февруари беше осъден на една година затвор и му беше забранено да се занимава с политика в продължение на шест години заради неспазване на решенията на върховния представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит, отбелязват медиите. Миналия месец съдът на Босна и Херцеговина поиска издаването на международна заповед за арест за Додик, след като той пътува в чужбина, Интерпол обаче отхвърли искането за „червена бюлетина“, припомня Ройтерс.
Додик е известен с проруските си и сепаратистки позиции. Парламентът на Република Сръбска прие, а Додик подписа указ за приемане на закони, които забраняват дейността в Република Сръбска на съдебната система и полиция на Босна и Херцеговина, но Конституционният съд на Босна замрази действието на тези закони.
Президентът на Република Сръбска е в списъка със санкционираните лица на САЩ и Великобритания за нарушаване на Дейтънското споразумение.
Членове на Държавната агенция за разследване и защита (СИПА) се опитаха да го арестуват снощи в сградата на правителството на РС в Източно Сараево, откъдето той отново изпращаше сепаратистки послания, но след словесен сблъсък с полицията на федеративната единица до арест не се стигна.
"За да се намали рискът и да се избегне възможен конфликт, по-малък брой цивилни полицаи бяха ангажирани в изпълнението на гореспоменатите заповеди за арест. Това също е показател, че Агенцията се грижи да не застрашава мира и сигурността в Босна и Херцеговина", се казва в изявление на СИПА за снощната акция, която не беше изпълнена, тъй като Министерството на вътрешните работи на Република Сръбска ги информира, че предприема мерки и действия в рамките на своята юрисдикция за защита на лицето в съответствие със законите на Република Сръбска и че няма да позволи лишаването му от свобода.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят предимно босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, а двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Спазването на споразумението се следи от върховен представител на международната общност.