В интервю за белградския вестник "Политика" Додик потвърди, че е поканен, но уточни, че все още не е сигурен дали ще пътува до САЩ заради повторните частични президентски избори в Република Сръбска. Те са насрочени за 8 февруари в 136 избирателни секции, където ще се проведе вот между кандидата на управляващата партия СНСД Синиша Каран и кандидата на опозицията Бранко Блануша. Националната молитвена закуска във Вашингтон е планирана за 7–8 февруари.
"Като председател на партията имам задължение да бъда тук и да организирам структурата за изборите. Ще видим – ако има възможност да отида, ще го направя“, каза Додик, като добави, че е подкрепял Доналд Тръмп и по време на двата му президентски мандата.
Съединените щати наложиха санкции на Додик за първи път през 2017 г., когато той заемаше поста президент на Република Сръбска, припомня ХИНА. Санкциите бяха наложени заради действия, счетени за нарушение на Дейтънското мирно споразумение и заплаха за конституционния ред на Босна и Херцеговина. По-късно санкциите бяха разширени, включително по обвинения за корупция.
В края на октомври 2025 г. Министерството на финансите на САЩ премахна Додик от санкционния списък, заедно с още 48 физически и юридически лица, свързани с него. Американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) не предостави публично обяснение за решението. Отмяната на санкциите стана факт след като Додик прие отстраняването му от поста президент на Република Сръбска и оттеглянето на закони, приети от парламента на босненската федеративна единица в края на 2024 г., които целяха да ограничат работата на държавните съдебни и полицейски институции на територията на Република Сръбска.
Въпреки отмяната на американските санкции, на Додик все още е забранено да влиза в редица европейски държави, сред които Словения, Австрия, Германия, Полша, Литва и Естония, отбелязва ХИНА.
Според Дейтънското мирно споразумение, което сложи край на войната в Босна (1992-1995 година), страната беше разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.