Проучването, проведено от Медийния синдикат на Черна гора (SMCG), показва, че най-голямото предизвикателство не е самото използване на ИИ, а липсата на ясни редакционни правила, надзор и ясно разделение на отговорностите.
Заместник-председателят на SMCG Марияна Чамович Величкович заяви, че проучването е проведено, за да се установят ранните модели на използване на генеративен ИИ в черногорските редакции и да се проучи как журналистите и редакторите възприемат неговото въздействие върху ежедневната си работа, професионалния контрол и отношенията с аудиторията.
Авторът на проучването Дражен Джурашкович заяви, че генеративният ИИ вече е част от ежедневната работа в журналистиката.
Според него ИИ вече присъства в редакционните практики, като 54,93 процента от анкетираните журналисти използват ИИ ежедневно или от време на време.
"Нашите проучвания показват, че професионалната автономия е под натиск. 36,62 на сто от анкетираните смятат, че работата им се използва за обучение на изкуствен интелект без тяхно знание или съгласие", добави Джурашкович.
По думите му 76,06 на сто от анкетираните са отбелязали, че аудиторията има право да знае кога съдържанието е създадено с помощта на изкуствен интелект.
Според Джурашкович проучването на SMCG показва, че изкуственият интелект се използва предимно за поддръжка и технически задачи.
Джурашкович каза, че най-важното откритие на проучването е, че изкуственият интелект се използва най-вече в редакциите чрез неформални правила.
Той добави, че генеративният изкуствен интелект вече е част от ежедневната журналистическа практика, предимно като инструмент в изследванията, превода, редактирането и структурирането на съдържание.
"Най-големият проблем не е самото използване на изкуствен интелект, а липсата на ясни редакционни правила, контрол и разделение на отговорностите", посочи Джурашкович.
По думите му изкуственият интелект повдига въпроси относно професионалната автономия, контрола върху съдържанието и приноса на журналистите като автори.
"Тъй като генерираното от изкуствен интелект и човешко съдържание не могат да бъдат надеждно разграничени, прозрачността спрямо аудиторията се превръща в основно условие за запазване на доверието", заключи Джурашкович.
(Тази информация се разпространява от БТА по договор с черногорската агенция МИНА)