Въпреки че броят на руснаците в Сърбия е по-малък от тези, които са избягали в страни като Германия, тяхното присъствие в близо двумилионния Белград се усеща осезаемо.
В сръбската столица се появиха руски клубове, детски градини и медицински кабинети. Руснаците купуват храна от руски магазини. Руски групи, певци и комедианти се изявяват в руски клубове, а руски художници показват работите си в галерии, притежавани от Русия.
Между февруари 2022 г. и средата на 2023 г. повече от 30 000 руснаци са се регистрирали за временно пребиваване в Сърбия, показват последните данни на вътрешното министерство. Длъжностните лица не предоставиха данни за сравнителния период преди това, но подчертаха, че числата показват рязко увеличение.
По време на този наплив руснаците са създали 11 081 бизнеса в различни сектори, от интернет базирани услуги до хотелиерство и спортни училища, според бизнес регистъра на Сърбия.
Руската общност в Сърбия е толкова голяма, че на практика е самодостатъчна.
Виктор - 42-годишен ветеринарен лекар от Санкт Петербург, е избягал от руската мобилизация през есента на 2022 г. Сега работи като техник в Белград, поради липса на необходимата квалификация за практика в Сърбия. По думите му той обслужва само руснаци.
„Ремонтирам ВиК, електроинсталации, прозорци и дори правя мебели. Всъщност нямам нужда от сръбски клиенти“, казва Виктор за Ройтерс, пожелавайки анонимност от страх за безопасността на семейството си в Русия.
Отношенията между Сърбия и Русия датират от векове и остават приятелски и до днес, въпреки че Сърбия има аспирации за присъединяване към Европейския съюз, който осъжда инвазията на Русия в Украйна.
След Първата световна война хиляди така наречени бели руснаци бягат от комунистите по време на гражданската война в новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци.
Все пак мнозина от пристигналите в Сърбия руснаци не правят опит да се интегрират в сръбското общество, а вместо това предпочитат да се вкопчат в една своеобразна мини Русия в западната ни съседка. По ирония на съдбата много сърби подкрепят Путин и не споделят възгледите на избягалите от режима руснаци.
„Зовът на руската култура“ е твърде силен за руските емигранти от първо поколение, дори за тези, които искат да се впишат в обществото, в което са се озовали, независимо дали е сръбско или западно“, каза базираният в Белград политолог Александър Джокич, цитиран от Ройтерс.