Докато България не завърши своята част от тунела от ж.п. Коридор 8, който я свързва със Северна Македония, както и километрите от ж.п. линията, „от тунела до връзката с железопътната линия на България”, Северна Македония няма да строи третата фаза от ж.п. линията на своя територия, каза в интервю за ТВ Сител премиерът Християн Мицкоски.
Според него, докато България не завърши своята част от проекта, строителството на линията от Крива паланка до границата с България „ще бъде загуба на обществени средства“, които гражданите на Северна Македония трябва да платят.
На репликата, че строителството на Коридор 8 се реализира с помощта на европейски средства, Мицкоски заяви, че в момента бюджетът за реализацията на този проект е 550 млн. евро, от които 200 млн. евро са безвъзмездна финансова помощ, а 350 млн. евро са заем, който трябва да бъде върнат.
„Скромният ми инженерен опит казва, че (за изграждането) ще са необходими поне още 200 милиона евро. Така че от 350 милиона ще стигнем до половин милиард евро, пари, които ние ще трябва да платим. И да, 200 милиона евро, които са грант ще бъдат платени от европейските данъкоплатци, но ние сме с 500 милиона. Не е нужно да харчим тези народни пари за 22 км. линия, която няма да бъде функционална“, заяви Мицкоски.
На въпрос защо смята, че България няма да строи тунела, премиерът на Северна Македония посочи като пример ГКПП „Клепало”, който е изграден от страна на Северна Македония, а в България „не е насипан дори кубик пясък”.
„Опитът казва, че си довършваме домашната работа, но от друга страна изпълнението е някак бавно“, заяви Мицкоски.
По думите му България е поела ангажимент до 2026 г. да довърши проекта и да изгради линията от своя страна до 2028 г., но в Албания, която също е част от Коридор 8 „няма нищо, нито някой говори за коридор 8”.
Транснационалната транспортна ос Изток-Запад (Коридор 8) се простира от пристанище Бари в Италия до пристанищата Варна и Бургас в България. Централната част на този 1315-километров паневропейски коридор минава през Северна Македония - Кичево, Скопие, Куманово, Беляковце и Крива Паланка.
Попитан за това откъде идва оптимизмът му по отношение на евроинтеграционния път на Северна Македония, Мицкоски заяви, че „нараства броят на европейските и световните дипломати, които гледат със симпатия” към аргументите и позициите на страната, свързани с решението, което неговото правителство предлага - промените в конституцията да влязат в сила, след като българският парламент ратифицира споразумението за присъединяване на страната към ЕС.