На 13 август в Турция бе предприета нечесто срещана полицейска операция. В Истанбул и още редица окръзи на страната бяха извършени едновременно акции срещу една от влиятелните мюсюлмански общности в страната, известна под името Сюлейманджии (Süleymancılar cemaati).
Това се случи на фона на процеса около приемането на рамковия закон „Турция без тероризъм“, формулиращ условията и мерките за реинтеграция на кюрдските бойци в обществото. Въпреки историческата значимост на тези процеси, операциите в един момент отвлякоха цялото внимание на обществото, след като сред задържаните се оказаха и лидерът на общността Сюлейманджии Алихан Куриш, съпругата му, както и десетки лица от тяхното обкръжение. Телевизионните камери показаха верига от хора от общността, които се опитаха да спрат полицейската кола, с която откарваха от дома му Куриш и съпругата му, забрадена с черен хиджаб.
По решение на съда по-късно двамата бяха поставени под арест от съда, както и още 35 души, съобщиха турски медии.
Обвиненията срещу заподозрените на Главната републиканска прокуратура в Анкара се отнасят до разследване на Комисията за разследване на финансови престъпления (МАСАК). Те включват твърдения за корупция, пране на пари, генериране на необичайни парични потоци чрез компании с висок капитал, свързани с търговски обем на стойност милиарди турски лири. Разследването е установило необичайни връзки между капиталовите структури на някои компании и паричните потоци, информираха медии в Турция.
Според публикации при обиските на над 100 адреса са разкрити огромни количества валута, около 200 кг злато на кюлчета, нотариални актове.
Другата посока на разследването са твърдения за изтичане на средства в размер на над 100 млрд. турски лири (1,78 млрд. евро) в чужбина, преди всичко към Германия.
Телевизионният канал Халк ТВ посочва, че след трудовата миграция от Турция към Европа през 60-те и 70-те години на миналия век, в цяла Европа е създадена мрежа от джамии, асоциации и общежития, съсредоточени предимно в Германия, под името Съюз на ислямските културни центрове (VIKZ), базиран в Кьолн. Общността се смята за една от най-старите и най-големи организации чадъри на мюсюлманската общност в Германия, посочва телевизията.
Част от трансакциите в паричните потоци се свързват с Израел.
В рамките на разследването последва полицейска операция и срещу фондация Фуркан (Furkan vakfı) с ръководител Алпарслан Куйтул, който бе задържан заедно с други представители на фондацията, за която се твърди, че е служила за изпиране на пари.
Операциите срещу религиозните структури предизвикаха силен отзвук в турското общество. След масовите арести на привържениците на обявената за терористична групировка ФЕТО на покойния ислямски духовник Фетгуллах Гюлен, която бе посочена като организатор на осуетения опит за преврат преди 10 години, не бе се случвало разследване или операция в такъв мащаб.
В Турция има редица влиятелни религиозни общности като Сюлейманджии, Мензил (Menzil cemaati), Исмаил ага (İsmailağa Cemaati), Искендер паша (İskenderpaşa Cemaati), Ъшъкчии (Işıkçılar cemaati) и пр.
Известно е, че някои поддържат тесни връзки с администрацията на управляващата Партия на справедливостта и развитието и като цяло подкрепят консервативната политика на правителството, посочва Юсуф Каплан от проправителствения в. „Йени Шафак“.
Базираната в Адъяман, Югоизточна Турция, и организирана около фондация „Семерканд“, общност Мензил е една от най-големите религиозни групи, влиятелни в публичните институции и в социалния живот.
Понятията религиозна общност (cemaat) и секта (tarikat) са сходни от гледна точка на религията и социологията. Те обаче имат съществени разлики по отношение на своите структури, лидери и цели.
Джемаат означава общност, колектив от мюсюлмани, споделящи обща вяра, общи ритуали и оказващи си взаимопомощ. Лидерството в общността се предава по наследство по родствена линия. Докато тарикатите са мюсюлмански братства, с определени, отличаващи се догми и изолационизъм от обществото, начело на които стои шейх или мюршид.
Основател на религиозната общност Сюлейманджии е Сюлейман Хилми Тунахан, който е роден в Силистра. Името на общността има смисъла на последователи на Сюлейман Ефенди. Позната е от 1951 година.
Настоящият лидер, който в момента е под арест, Алихан Кириш, е внук на Сюлейман Хилми Тунахан по майчина линия, пише сайтът Медияскоп. Той наследява лидерството от чичото Ариф Ахмет Денизолгун, който бе независим депутат и министър на транспорта в правителството на премиера Месут Йълмаз, което бе сформирано след процеса от 28 февруари 1997 г. (т.нар. постмодерен преврат) срещу ислямистките общности и секти. Ариф Ахмет Денизолгун почина на 8 септември 2016 г., както беше съобщено, вследствие на мозъчен кръвоизлив. Още тогава обаче в публичното пространство се тиражираха подозрения във връзка със смъртта му.
Общността на Сюлейманджиите е известна с изградената широка мрежа от фондации, общежития, както и курсове за изучаване на Корана. В същото време тя е оприличавана на „затворена кутия“. Нейните членове се разпознават по сините шапки (такета), които носят на главите си мъжете, а жените по черните хиджаби, които закопчават с карфица до устата.
Всъщност няколко пъти името на общността стана известно на обществеността с редица трагични случаи в миналото. При пожар в общежитие за девойки в Адана загинаха 12 ученици. В няколко общежития за младежи имаше скандални разкрития за сексуален тормоз. Развитията по тези случаи обаче до голяма степен останаха извън полезрението на обществото.
Новото разследване обаче е от такъв мащаб, че мигом прикова общественото внимание. Нещо повече, като част от разследването беше разпоредено извършването на ексхумация на тленните останки на бившия министър Ариф Ахмет Денизолгун заради подозрения за предумишленото му убийство с участието на неговия племенник (син на сестра му) Алихан Куриш.
В изявленията на разследващите власти се подчертава, че разследването не е фокусирано върху конкретна социална или религиозна дейност, а върху подозрения, че тя е действала като икономически мотивирана йерархична престъпна организация.
„Основният критерий тук не е идентичността на вярвания, религиозни структури или общности; а престъпните дейности и структурите, свързани с тях. Вярванията и религиозните ценности по никакъв начин не могат да бъдат използвани като инструмент или щит за престъпни дейности“, заяви турският министър на правосъдието Акън Гюрлек пред медиите.
Анализатори твърдят, че лица от настоящото ръководство на общността полагали лобистки усилия за привличане на видни фигури от Партията на справедливостта и развитието във финансовите и наследствените спорове. Сред тях се посочва Идрис Наим Шахин, един от основателите на ПСР и бивш министър на вътрешните работи, чието име изненадващо изскочи в процеса на разследването.
Има твърдения и за възможна връзка на общността Сюлейманджии с последователите на проповедника Фетхуллах Гюлен.
Запознати с темата източници твърдят, че някои религиозни общности, подобно на ФЕТО, която според широко разпространено мнение в Турция е била свързана със САЩ, се използват от чуждестранни сили, а потвърждение за това били паричните преводи в чужбина.
Сюлейманджии се счита за „най-затворената обществена структура на Турция“. Изглежда, че ФЕТО се е заела да обработва и да заеме в полето на Сюлейманджии след 15 юли (датата на опита за преврат през 2016 г.), посочва Исмаил Кълъчарслан от вестник „Йени шафак“.
„Разработването и прилагането на ефективни правни политики срещу ФЕТО и подобни организации, които ѝ подражават или преследват подобни цели, е сред приоритетите на държавата и разбира се, че това ще продължи“, написа главният президентски съветник и заместник-председател на президентския съвет по правна политика Мехмет Учум в профила си в социалната платформа Екс, визирайки Сюлейманджии.
Журналистката Невшин Менгю твърди, че точката на пречупване е интригата около смъртта на бившия лидер на общността Ариф Ахмет Денизолгун, след чиято кончина започва неудържим икономически възход на общността.
„Отношенията между религиозните общности и правителството никога не са били напълно безпроблемни. Преди държавата разглеждаше религиозните общности като затворени и трудно контролирани структури. Но след опита за преврат на 15 юли 2016 година правителството промени тази перспектива“, посочва тя.
Остава да проследим дали случаят ще предизвика още арести в различни посоки, включително и зад граница, или ще се ограничи само с Алихан Куриш и близкото му обкръжение.