На крачка от България: Димарио – селото, в което българският език и родопският диалект са живи

На няколко километра от българската граница, в Родопите на Северна Гърция, се намира Димарио – село, в което българският език и родопският диалект са запазени и продължават да се използват във всекидневното общуване между хората. Тук животът тече спокойно, далеч от големите пътища и градовете, а традициите и паметта се предават от поколение на поколение.
Димарио, известно с историческото си име Демирджик, се намира на около 10 минути от България. До селото се стига през три тунела и шест моста по новия трансграничен път, изграден от Гърция и свързващ двете държави. Макар и само на осем километра от браздата, в продължение на повече от 80 години селото оставаше недостъпно за българите, живеещи от другата страна на границата. Беломорският проход вече е отворен след години на очакване.
В пътуването до Димарио се включва и Марин Бисеров от рудоземското село Чепинци. Той е въодушевен от идеята да посети най-близкото до границата гръцко село. „Имах изключително голямо желание да видя Димарио. Щастлив съм, че идвам тук – да видя селото, което дълго време съм гледал само от българската граница и винаги съм се питал за живота на хората, за техния бит, мечти и идеали“, казва Бисеров. По думите му още на пръв поглед го привличат тесните улички и пасторалното усещане, което напомня за някогашното българско село.
Първата ни среща е с Омер Касим – млад мъж, който ни заговаря на български език и ни пита откъде сме. В селото българският език не е забравен – той се използва във всекидневното общуване и е част от разговорите между хората. За местните това е естествено, а за гостите – изненада, която подсказва колко близка остава връзката от двете страни на границата.
„Имам познати от България – от Рудозем и Смолян“, казва Омер Касим. За местните жители отварянето на границата е и по-бърз начин да посещават български стоматолози, чиито услуги са по-достъпни в сравнение с тези в Гърция. Касим обаче изразява притеснения, свързани с въвеждането на еврото в България. По думите му подобна промяна води до поскъпване на услугите, както вече се е случило в Гърция при преминаването от драхма към евро.
Муса Хасан е собственик на хранителния магазин в Димарио. Държи го повече от половин век – факт, отбелязан и на табелата над входа с името му и годината на откриване. Искал е да бъде на границата при откриването на новия път, но полицията не го допуснала. Останал тук – в магазина, който за мнозина в селото е не просто търговски обект, а място за срещи и разговори. Осемдесетгодишният мъж разказва как ден по-рано в магазина влязло момче от Чепинци, загубило и двете си ръце при трудова злополука. С тъга допълва, че когато човек е здрав, навсякъде е хубаво, но когато е болен – хубаво място няма.
Докато разговаряме, в магазина влиза Фатик – млад геодезист, участвал в изграждането на подпорните стени по трасето от границата до Димарио. И той с усмивка ни пита откъде сме и с радост споделя, че още преди откриването на новия път няколко пъти е идвал в България по стария черен път. Последно бил с децата си в Пампорово, където се пързаляли на ски.
Както и в българските погранични родопски села, животът в Димарио не е лек – работа почти няма и за много хора възможностите са ограничени. В селото живеят постоянно около 300 души, а през лятото броят им нараства до около 800. Част от местните работят в Ксанти, други са на гурбет в Германия. Има училище и детска градина – пълни с детски гласове, а отвореният Беломорски проход остава надежда границите да престанат да бъдат преграда и да се превърнат във връзка между хората.