Над половината от гражданите на Северна Македония са несъгласни с вписването на българите в конституцията, сочи проучване

Повече от две трети (69 процента) от гражданите на Република Северна Македония са напълно или частично несъгласни с твърдението, че българите трябва да бъдат включени в конституцията на Северна Македония, 54 са напълно несъгласни с това твърдение, което е с 13 процентни пункта повече в сравнение с отговорите от изследване, направено 2022 г.,  а около една четвърт от анкетираните са напълно или частично съгласни с твърдението, че българите да бъдат вписани в основния закон на страната, показва проучване на Института за демокрация "Societas Civilis" в Скопие, който е провел изследването през първите месеци на 2023 г. 
Според проучването преценките за това "дали отношенията между България и Република Северна Македония вървят към по-добро" са песимистични, 15 процента от анкетираните са напълно или частично съгласни с това твърдение, 75 процента са напълно или частично несъгласни, а 59 процента - напълно несъгласни. 
Според проучването гражданите смятат, че Сърбия е най-големият партньор на Северна Македония в областта на  икономиката (69 процента) и на сигурността (63 процента) в региона, следвана от Албания (15 и 21 процента, съответно за икономиката и сигурността ), а Косово (7 и 6 процента), Гърция (5 и 7 процента) и България (4 и 3 процента) са с доста по-нисък процент в оценките.
Изследването е направено в рамките на Програмата за парламентарна подкрепа за работата на парламента на Република Северна Македония, финансирана от правителството на Швейцария и е било представено в парламента на страната днес. 
По скалата от 1 до 10, гражданите на Северна Македония са оценили доверието си в парламента с 3,4, а оценката за работата му по петстепенна скала е 2,2 за 2022 г.
Според  27 процента от анкетираните правителството на Северна Македония има пълен контрол над парламента, 46 процента смятат, че парламентът увеличава корупцията, вместо да я намалява, а 70 процента мислят, че голяма част от депутатите не са готови да вземат решения от името на гражданите, че не са готови за ангажиментите, произтичащи от процеса на евроинтеграция, но и че нямат искрена воля за евроинтеграция, пише в анализа на проучването.
Доминираща част от респондентите (80 процента) смятат, че депутатите винаги представляват техните лични интереси, интересите на политическите партии (75 процента), както и интересите на бизнеса (64 процента), както и че в известна степен са зависими от волята на лидерите на политическите партии, които са ги издигнали (79 процента) .
Мнозинството от респондентите смятат, че бойкотът на работата на парламента, както и удължаването на разискванията с цел за да не бъде приет определен закон или решение, не са правилни начини за изразяване на политически възгледи в работата на парламента и очакват дебат за най-важните политически процеси в страната в законодателния орган вместо лидерски срещи.