Очакваният с огромен интерес филм, посветен на създателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк, прикова милиони зрители пред телевизионните екрани. Филмът бе излъчен по Фокс ТВ на 29 октомври - деня, когато републиката отбеляза 100-годишния си юбилей. Първата част на филма е озаглавена ”Ататюрк 1881-1919“.
Продукцията предизвика внимание още доста време преди излъчването ѝ. Първоначално се планираше тя да бъде излъчена под формата на сериал по дигиталната платформа Дисни плюс, но от платформата отказаха, което породи широк обществен отзвук. В крайна сметка след скандала продуцентите промениха концепцията си и създадоха не сериал, а пълнометражен филм в две части.
След специалната прожекция по Фокс навръх годишнината от основаването на републиката, на 3 ноември филмът за пръв път ще бъде излъчен на голям екран в Турция, а прожекции ще има и в още 30 страни, съобщиха продуцентите Санер Аяр и Хакан Карамахмутоглу. Втората част на филма се планира да се излъчи по екраните на 5 януари догодина, а през лятото на 2024 г. зрителите ще могат да гледат по Фокс пълната продукция.
Общата стойност на филма е 16,5 млн. долара, съобщиха продуцентите на пресконференция. Това го прави най-скъпата досега продукция на турското кино.
Първата част разказва за живота на Ататюрк в периода 1881-1919 г. - времето в родния му град Солун, годините във военното училище в Битоля, първите бойни мисии в Сирия, назначаването му като млад майор за първи турски военен аташе в София (1913-1915 г.). Филмът завършва с епичните боеве при Дарданелите, където турските войски извоюват първата знаменателна победа под командването на Ататюрк, по онова време само Мустафа Кемал.
Ролите се изпълняват от познати и любими актьори на турското кино, главно от младото поколение, а в ролята на Ататюрк се превъплъщава 33-годишният Арас Булут Ийнемли. Мехмет Гюнсур (познат от сериала "Великолепният век") изпълнява ролята на бащата на Ататюрк, а Сонгюл Оден - тази на майката Зюбейде ханъм. Сарп Аккая е в ролята на Енвер паша, командващ османската армия в битката за Одрин, която се увенчава с победа на българската армия.
В първия филм проследяваме епизоди от София, където Мустафа Кемал е военен аташе от ноември 1913 до януари 1915 г. Представена е и сърдечната му връзка с дъщерята на генерал Стилиян Ковачев, Димитрина (Мити) Ковачева, чиято роля се изпълнява от босненската актриса Лидия Кордич. В една от сцените във филма Мустафа Кемал танцува с Мити в униформа на еничарин на бал във Военния клуб в София. Сцената представлява един великолепен валс на красива двойка, която присъстващите наблюдават с възхищение.
Връзката на Мустафа Кемал с българката Мити Ковачева е определяна като една от най-популярните любови на 20 век. Самият Ататюрк, когато вече като президент се среща с актьорите от софийския Кооперативен театър, които изнасят гастроли в Анкара, споделя: ”В София обикнах една българска девойка, много я обикнах, но не ми я дадоха“ (проф. д-р Хюсеин Мевсим). Случаят е описан и в спомените на Елисавета Багряна.
Във филма ролята на генерал Стилиян Ковачев се изпълнява от сръбския актьор Дарко Перич, който нашумя с ролята си в испанския сериал "Хартиената къща" (“La Casa De Papel”).
Много впечатляващи са сцените от боевете при пролива Дарданели, заснети, както обясни режисьорът Мехмет Ада Йозтекин, по метода “Magic Light” или „Вълшебна светлина“, а именно в период от около 45 минути преди изгрев и 45 минути след залез, когато светлината е най-красива.
В баталните сцени са участвали три хиляди души с 1500 действителни оръжия, допълни режисьорът.
Впечатлява и облеклото - както на Ататюрк, така и на останалите персонажи, съобразено с духа на епохата. Според историците костюмите на Ататюрк на времето са се изработвали от специална вълна, внасяна от Австралия. Тя е била обработвана в Турция - предена в Кайсери и боядисвана в Ушак.
Любопитен факт около новия филм е, че за изпълнението на главната роля бе спрягано също името на звездата от турските сериали Къванч Татлътуг. Мнозина изказаха и съмнения доколко актьорът Арас Булут Ийнемли, на когото в крайна сметка бе възложена ролята, ще успее да се справи.
“Много е трудно в Турция да се направи филм за Ататюрк", коментира журналистът Ертургул Йозтюрк. "Но от първия филм се вижда, че екипът се е справил успешно. Особено Ийнемли успява така да се вживее в ролята, че на моменти забравяш, че е той. Не е лесно, като се има предвид, че на екрана играе и младежа, и вече зрелия лидер Ататюрк”, посочва още той.
Самият Ийнемли разказа на пресконференция, че на моменти силно се е затруднявал, а след някои от сцените с часове не е могъл да дойде на себе си.
Не липсват обаче и критики. Писателят и кинокритик Нусрет Шен критикува сцена, която показва как Мустафа Кемал открадва документи в къщата на генерал Стилиян Ковачев.
“Как може да влезе в стаята на генерала и да рови из чекмеджетата му, докато дъщерята на генерала се върти около него, докато слугите и хората на генерала се лутат наоколо? Не можем да видим в следващите сцени каква е ползата от тези документи за г-н Кемал. Единственото, което виждаме в тази сцена, е, че режисьорът се опитва да представи г-н Кемал като шпионин, което не е реално”, коментира Шен.
Новият филм за Ататюрк представлява биографична кинотворба. Понеже се отнасят до реални личности, емоциите, които тези филми носят, са още по-силни - възхищават натъжават, радват, а понякога и разочароват... Разбира се да се прави филм за Ататюрк в Турция никак не е лесно, като се има предвид култът към неговата личност и силните чувства, които основателят на републиката продължава да предизвиква и днес в едно силно поляризирано общество. По всичко изглежда обаче, че създателите му са се справили успешно и филмът ще продължи да вълнува турските зрители, които вече очакват с нетърпение втората част.