В учебното заведение, смятано за символ на гръцката православна общност в Турция, в момента се обучават само няколко десетки ученици.
Пред гръцката държавна телевизия ЕРТ директорът на гимназията Димитрис Зотос каза, че училището има нулев прием за първи път в 571-годишната си история.
„Ние (гърците) сме останали много малко в Истанбул и един от резултатите на този малък брой е, че тази година нямаме нито един ученик в първи гимназиален клас. (…) Работим само с тридесет деца“.
Пред турския ежедневник „Агос“ Димитрис Зотос съобщи, че в гръцките училища в Турция са записани едва около 300 ученици. Броят на учениците във Великата народна школа в Истанбул е спаднал за последните 140 години от 730 на 30. „Ние искаме тези институции да оцелеят не само заради нашата общност, но и заради обществото като цяло. Затова призовавам всеки да подаде ръка за помощ“, каза директорът, цитиран от „Тюркийе тудей“.
На среща в края на 2023 г. между представители на малцинствените училища и на държавата Зотос обясни, че ситуацията е била утежнена заради отмяната на политиката за прием на „гостуващи ученици“. По силата на тази политика е било разрешено записването на негръцки ученици, които са осигурявали необходимите бройки за образуването на паралелки.
В момента броят на гърците в Истанбул се оценява на едва около 2000 - 2500 души, въпреки че през османския период те са били стотици хиляди.
Гръцката Велика народна школа в Истанбул е основана през 1454 г., само година след османското завоевание на византийската столица, по силата на споразумение между султан Мехмед II и патриарх Генадий Схоларий. Училището бързо се превръща в център за подготовка на висши служители, преводачи и клирици през османския период.
Днес обучението се вони на турски и на гръцки език.
Внушителната сграда близо до Патриаршията в истанбулския квартал Фенер, където днес се помещава гимназията, е открита през 1882 г. Тя е една от забележителностите на града и понякога е наричана „петата най-голяма крепост в Европа“ заради характерната си архитектура.
В училището са учили и мнозина български възрожденци като екзарх Антим I, екзарх Йосиф I, Иларион Макариополски, Георги Раковски, Алеко Богориди, Гаврил Кръстевич и др.