Нападки на Милорад Додик към австрийския министър на външните работи породиха напрежение

Във връзка с неотдавнашните словесни нападки от страна на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик към австрийския външен министър Беате Майнъл-Райзингер, посланикът на Босна и Херцеговина Синиша Бенкун е бил извикан в Министерството на външните работи във Виена, съобщава сайтът на австрийското радио и телевизия ОРФ.
През март държавната прокуратура на Босна и Херцеговина издаде заповеди за арест на лидера на босненските сърби Додик и на още двама високопоставени политици от Република Сръбска. Оттогава на Додик не е разрешено да влиза в Австрия, припомня ОРФ.
Додик разкритикува в интервюта посещението на Майнъл-Райзингер в Сараево в началото на април. Пред австрийския вестник „Пресе“ той говори за „министри - идиоти“ в Австрия.
„Когато един министър, който е на поста си само от няколко дни, пътува до Сараево и се поддава на атмосферата на потупване по рамото, това показва, че в Австрия има и съмнителни министри“, заяви тогава Додик.
Пред онлайн изданието на австрийското новинарското списание „Профил“ той подчерта, че "австрийският външен министър вероятно вярва, че принадлежи към по-висша раса. Това не е така. Ще направя всичко възможно, за да гарантирам нашата сръбска общност в Австрия да се организира и да изразява своята воля."
Хелмут Брандщетер, ръководител на делегацията на либералната партия НЕОС в Европейския парламент, отбеляза, че словесните нападки на Додик вредят преди всичко на сърбите.
„Това показва, че той е притиснат до стената“, подчерта Брандщетер пред австрийската новинарска агенция АПА. Обидите на Додик са „непоносими“ и представляват „невероятна наглост“, допълни той.
Майнъл-Райзингер посети сръбската столица Белград в началото на тази седмица и се срещна с колегата си Марко Джурич, припомня ОРФ.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.