Днес се навършват 110 години от началото на един от най-мрачните епизоди в разпадащата се Османска империя - събития, признати за геноцид над арменците от около трийсет страни, въпреки критиките на Турция, която продължава да отхвърля това определение.
На днешната дата се отбелязва годишнината от масовите избивания и депортирания на арменци в Османската империя между 1915 г. и 1917 г., които според Армения са станали причина за смъртта на над 1,5 милиона души.
Турското правителство признава факта за масова гибел на арменци, но е против използването на думата "геноцид" и смята за завишен броя на жертвите. Според Анкара при гражданска война, съчетана с глад, са намерили смъртта си между 300 и 500 хиляди арменци и още толкова турци.
На 24 април 1915 г. хиляди арменци, заподозрени във вражески действия срещу централното правителство на Османската империя, са арестувани в Истанбул. Повечето от тях впоследствие са екзекутирани или депортирани.
Арменската православна църква канонизира избитите милион и половина жертви.
Трийсетина държави, измежду които Франция, Германия, Швейцария, Русия и Канада, както и Европейският парламент и редица международни организации признават събитията за геноцид.
На днешната дата преди десет години българският парламент прие решение за признаване масовото изтребление над арменците в Османската империя през периода 1915-1922 г. и обяви 24 април за Ден на възпоминание на жертвите. Според Народното събрание изтреблението на арменците е идентифицирано с категорични исторически факти и автентични документи.
"Според хуманните традиции на българския народ и с поетите по ратификацията на документите на ООН задължения България разграничава историческото наследство на Османската империя и наследството на Република Турция и приветства диалог между Турция и Армения за окончателен ангажимент към историческата истина", се казва в приетото решение.