Разпределението на заплатите показва, че около две трети от работещите са имали заплати под средната, а служителите с най-ниски заплати - в размер на 728 евро или по-малко, представляват 10 процента.
В сравнение с декември 2023 г. средната нетна месечна заплата през януари 2024 г. е нараснала с 4 процента в номинално изражение и с 4,4 процента в реално изражение.
Най-високата нетна средна заплата през януари 2024 г. е плащана в сферата на въздушния транспорт (1878 евро), а най-ниската - в сектора на производството на облекло (843 евро).
Същевременно данни на Евростат сочат, че през последното тримесечие на миналата година Хърватия, заедно с Румъния и Унгария, е била сред страните в ЕС с най-голямо увеличение на почасовите разходи за труд.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. почасовите разходи за труд са нараснали с 4,0 процента в ЕС и с 3,4 процента в еврозоната в сравнение със същото тримесечие на предишната година. В ЕС разходите за заплати са се увеличили с 3,8 процента, а разходите за осигуровки - с 4,2 процента, а в еврозоната - съответно с 3,1 процента и 4,2 процента.
Разходите за заплати и осигуровки са нараснали най-много в Румъния - с 16,9 процента спрямо същия период на 2022 г., следвана от Унгария - с 16,3 процента увеличение, и Хърватия, където общите разходи за труд през четвъртото тримесечие на 2023 г. са били с 16 процента по-високи спрямо същия период на 2022 г.
Разходите за заплати в Хърватия през четвъртото тримесечие на 2023 г. са се увеличили с 16 процента спрямо същия период на 2022 г., а разходите за осигуровки - с 15,9 процента, сочат данните.