Няма по-подходящо място от Букурещ, за да започнем националната програма “Неразказаните истории на българите”

Букурещ е емблематично място, защото тук се е зародила и се е развила българската емиграция, идеята за българското възраждане, за българската просвета, за българската революция, заяви в интервю за БТА министърът на образованието и науката Галин Цоков, който е на посещение в Румъния по повод откриването на форума за представяне на Националната програма "Неразказаните истории на българите" в българското посолство в Букурещ.
Той уточни, че програмата е разработена от Министерството на образованието и науката и е финансирана от Министерския съвет, като стойността й за тази година възлиза на 500 000 лв. В "Неразказаните истории на българите" могат да се включат всички желаещи български неделни училища, лекторите, които преподават български език в чужди университети, студентите, които изучават български, посочи Цоков. "Основната цел на програмата е да се направи едно хранилище на тези български истории по цял свят и по този начин да се развие знанието за това с какво са допринесли българите в различни краища по света", подчерта още министърът.
Защо избрахте Букурещ за начало на инициативата, на проекта, на форума?
Това е емблематично място. От друга страна датата е знакова, защото 19 октомври е денят на Свети Иван Рилски - покровителят на българите, на просветата, на културата, на духовността на българите и може би не сме го търсили този знак, но той е много знаменателен. А Букурещ е също емблематично място, защото тук се е зародила и се е развила българската емиграция, идеята за българското възраждане, за българската просвета, за българската революция. Така че смятаме, че няма по-подходящо място от Букурещ, за да започнем националната програма “Неразказаните истории на българите”. Може би самият Букурещ пази още много тайни и сегашните ученици тук в българското неделно училище, лекторите, студентите, които идват, които учат български език, ще ги разкажат през следващите месеци и години. 
Колко дълго ще продължи проектът? Колко градове, колко държави ще включва? Какво е финансовото му измерение?
Това е национална програма. Тя е финансирана от Министерски съвет, разработена е от Министерството на образованието и науката. Общо 500 000 лв. тази година. В нея ще се включат всички желаещи български неделни училища. Българските общности и техните организации в чужбина. Могат да се включат лекторите, които преподават български език в чужди университети, студентите, които изучават български. Целта на програмата е навсякъде по света, където има български общности, да участват, ако имат възможност и желание и да се събере информация, да се изследва информация в три посоки. Първо родовата памет на съответното дете, родител или пък семейство. На второ място видни българи, които са присъствали в съответното място. И на трето приносът на българи за историята и развитието на съответната държава. Основната цел след това на програмата е да се направи едно хранилище на тези български истории по цял свят и по този начин да се развие знанието за това какво са допринесли българите в различни краища по света.
Това хранилище ще бъде ли дигитално? Как ще се съхранява архивът?
То ще е основно дигитално, макар че различните проекти, които ще се създават, могат да бъдат и под формата на различни материали, писмени, ксерокопирани факсимилета или различни графики, карти, ако има такива. Но основната идея е да бъде електронно хранилище, за да има повече възможност да се съберат повече документи. Целите не са свързани само с развитието на родолюбие, на родова памет, патриотично възпитание. Тук целите са малко по-дълбоко педагогически, защото чрез тази програма и другата програма “България - образователни маршрути”, в която също могат да се включат български училища от чужбина, целим да се преобърне модела на педагогическа работа с учениците. И тук, и в другата програма основните методи са интерактивни. Дава се възможност за изследователска работа на децата, независимо дали урокът ще бъде в обсерватория, както е в “България - образователни маршрути” или пък детето ще търси и ще картографира рода, от който произлиза. Образованието ще е по-ориентирано компетентностно, когато ще има определен продукт, който ще се получи накрая. Това е смисълът на реформата и промяната в цялата образователна система. Затова според мен е много важно догодина например да има модул, който е по тази програма “Неразказани истории на българите”, който да се провежда и в българските училища, защото той ще даде възможност за създаване включително и на цялостни проекти през срока, през годината, по които учениците да работят и да изследват своя род например. 
Това свободноизбираема дисциплина ли ще бъде?
Като допълнителна, избираема дисциплина. Може би допълнителна извънкласна работа, а защо не в бъдеще да го въведем и в конкретни учебни предмети. Това е основната амбиция на нашия политически екип. По някакъв начин да направим нашето образование по-компетентностно ориентирано и чрез тези национални програми, които са индиректни инструменти за правене на политика в образователната система, които отделно се финансират, да се приемат, прилагат и развиват нови методи на работа. Мисля, че тези две програми са изключително подходящи за това. 
Очаквайте подробности!