Ние сме първенци по изменения на конституцията, като повечето от тях бяха наложени, заяви Гордана Силяновска-Давкова

Република Северна Македония твърди, че кандидатурата ѝ за членство в ЕС, за което страната подаде молба преди две десетилетия, е застрашена от искането на София Скопие да признае живеещото в страната българско малцинство, съобщава английската секция на Евронюз.
Президентът на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова заяви, че надеждите на страната ѝ за присъединяване към ЕС са заложници на България, която настоява за промени в конституцията на страната за признаване на българското малцинство.
„Ние сме първенци по изменения на конституцията – 26 пъти – (като) повечето от измененията са наложени“, каза Силяновска-Давкова в кулоарите на днешната Среща на върха относно разширяването, организирана от Евронюз.
Силяновска, която застана на президентския пост през 2024 г., заяви, че допълнителни отстъпки не могат да бъдат налагани без обществена подкрепа.
„Моята легитимност произхожда от гражданите и принадлежи на тях. Така че как бих могла да ви обещая, че ще променим конституцията?“, заяви президентът на Северна Македония.
От Северна Македония беше поискано да внесе изменения в конституцията си, за да включи изрично българите сред признатите общности в страната. Промяната беше договорена като част от компромис за деблокиране на процеса по присъединяване към ЕС, но срещна съпротива в Скопие.
През 2022 г. ЕС прие компромис, постигнат с посредничеството на Франция. Северна Македония се съгласи да измени конституцията си, за да признае изрично българите като малцинствена общност, но подобни изменения изискват парламентарно мнозинство от две трети, което правителството не си е осигурило, отбелязва Евронюз.
Според Силяновска-Давкова 80 процента от гражданите са против конституционните промени, а предложените изменения дори не са преминали първия етап в парламентарната конституционна комисия.
Президентът на Северна Македония заяви, че основната пречка пред европейската интеграция на страната ѝ не е липсата на реформи или спазване на изискванията на ЕС, а това, което тя определи като липса на политическа воля сред съседните страни.
Северна Македония, малка балканска страна с около 1,8 милиона души население, се управлява от коалиция, водена от консерватори, която е на власт от средата на 2024 г. със солидно парламентарно мнозинство. Пътят ѝ към членство в ЕС обаче остава блокиран от дългогодишен спор със съседна България, припомня Евронюз.
Страната подаде молба за членство през март 2004 г. и получи статут на страна кандидат през декември 2005 г., но напредъкът ѝ е възпрепятстван от политически неуспехи.
Силяновска-Давкова заяви, че спорът за присъединяване към ЕС е част от по-дълга история на отстъпки, правени от Северна Македония в стремежа ѝ към членство в ЕС.
Тя посочи споразумението с Гърция от 2018 г., съгласно което държавата промени името си от Република Македония на Северна Македония и чрез което беше сложен край на десетилетен спор, който блокираше стремежите ѝ за НАТО и ЕС.
Последното искане по отношение на конституцията повдига въпроси за това колко далеч трябва да се очаква да отиде една страна кандидатка, за да разреши двустранните спорове, преди да се присъедини към блока, каза Силяновска-Давкова.
Като изрази надежда за разрешаване на политическите различия при съседите си, президентът на страната заяви, че възнамерява да продължи търсенето на решение чрез диалог.
„Срещала съм се няколко пъти с предишни президенти и настоящия министър-председател [...] Изразих същите чувства и същото напрежение и ще продължа да правя това само чрез диалог“, каза тя.
Силяновска-Давкова обаче не обвини директно България в умишлено възпрепятстване на присъединяването, а вместо това призова за „прагматизъм“ и „по-голяма политическа воля“ сред съседните страни, отбелязва Евронюз.