На журналистически въпрос дали възнамерява да свика заседание на Върховния съвет за национална отбрана (CSAT) през юни, след като заяви, че ще наеме ИТ специалисти, които да проверят защо са били анулирани президентските избори миналата година, той посочи, че "това не е най-спешното нещо сега".
"Сега спешните неща са дефицитът и правителството. (...) Имаме голям проблем, свързан с дефицита, с големите данъчни измами и е необходимо институциите, включително службите, да се заемат с този проблем. И има дискусия дали има нужда или не да променим в този смисъл Националната стратегия за отбрана", посочи държавният глава.
Той говори по тази тема и вчера, когато заяви, че резултатите от усилията за борбата с данъчните измами ще се видят следващата година.
"Ние сега сме в ситуация, в която трябва да предадем на финансовите пазари, на инвеститорите, някои мерки за втората половина на 2025 г. Борбата с големите измами аз съм оптимист, че ще я направим, но ефектите ще се видят през 2026 г.", посочи Никушор Дан снощи.
По повод предложението на Никушор Дан за включване на тайните служби в борбата с данъчните измами телевизия Диджи 24 напомня, че Румънската разузнавателна служба (SRI) имаше протокол за сътрудничество с Националната агенция за данъчна администрация (ANAF) през 2012 г., сключен след решение на Върховния съвет за национална отбрана от 2010 г., по времето на тогавашния президент Траян Бъсеску.
Според официални източници, цитирани от Диджи 24, Никушор Дан, който встъпи в длъжност на 26 май, може да свика заседание на CSAT през юни, на което се очаква да бъде променена Националната стратегия за отбраната, за да бъде включена темата за данъчните измами. На практика данъчното укриване ще бъде обявено за проблем на националната сигурност, отбелязва телевизията.
Румъния губи близо 40 милиарда леи (7,9 милиарда евро) заради данъчни измами, като основният проблем е събирането на ДДС, посочва още телевизията.
Страната се намира в процедура за прекомерен дефицит от 2020 г., като според данни на Евростат от април 2025 г. в края на миналата година дефицитът е достигнал 9,3 процента от брутния вътрешен продукт. Европейската комисия прогнозира дефицит от 8,6 процента през тази година и 8,4 процента през следващата - доста над целта за 7 процента за 2025 г., посочен в седемгодишния план, който беше одобрен от Брюксел, напомня Ройтерс.