Приех този мандат на независим премиер, защото Румъния не може повече да си позволи продължителна криза, заяви днес номинираният за премиер на страната Лука Никулеску на съвместно заседание на Камарата на депутатите и Сената преди гласуването на вот на доверие на предложения от него кабинет, съобщава телевизия Диджи 24.
"Румъния няма вече време за губене. Можем да сложим край на един петмесечен период на временно управление и политически блокаж (…) Приех този мандат на независим премиер, защото Румъния не може повече да си позволи продължителна криза. Има нужда от правителство, което да управлява трудностите на настоящето и да даде ход на промените, от които страната има нужда", изтъкна той.
Никулеску добави, че предложената от него управленска програма и екип имат няколко ясни цели. "Това ще бъде правителство, което ще донесе пари и инвестиции в страната, което ще допринесе за укрепването на Европа и което ще защитава румънците", посочи той.
Никулеску се спря и на проблема с прекомерния дефицит на страната, който през 2024 г. достигна 9,3 процента от БВП и това наложи приемането на редица мерки за икономии от страна на досегашното правителство. По думите му "въпросът не е само как да намалим бюджетния дефицит, но и как да изградим икономика, способна да произвежда повече стойност в страната и да плаща по-добри заплати".
По думите му управляващите имат задължението да защитят най-уязвимите категории, като в този смисъл отбеляза, че пенсиите ще бъдат индексирани от 2027 г. Той също така увери, че плоският данък ще бъде запазен.
"Специален приоритет ще бъде енергетиката. Поставяме си за цел да намалим цената на електричеството за стратегическите индустрии. Предлагам на парламентарните партии национално енергийно споразумение за 10 години", заяви още номинираният за премиер.
По отношение на външната политика той заяви, че е необходима промяна в ритъма.
"Румъния трябва да участва активно във формирането на решения (в рамките на ЕС). Живеем в несигурен свят, имаме война на границата, заплахите стават все по-големи през последните години. Принадлежността към НАТО е основата гаранция за сигурността, но предполага и отговорности", подчерта Никулеску.
Той обеща, че правителството ще продължи да инвестира в сигурността на Румъния и изтъкна, че по време на мандата си ще продължи да развива стратегическото партньорство със САЩ.
Никулеску посочи още, че отношенията с Република Молдова навлизат в нов етап, в който присъединяването на съседната страна към ЕС се ускорява, а Румъния трябва да бъде основната подкрепа в този процес.
"Аз съм независим премиер, не съм принадлежал към никоя политическа партия, но едно правителство не може да функционира без политическа подкрепа (...) Доверието на обществото се печели с резултати. Днешният вот не представлява празен чек. Отвъд разликите между нас, политическите предпочитания, индивидуалните интереси, има нещо, което ни обединява: Ние сме една нация", посочи в заключение той.
Всички кандидати за министри получиха положително становище по време на изслушването вчера и днес в ресорните парламентарни комисии. Кабинетът му включва 12 министри от Социалдемократическата партия и шестима независими.
След представянето на управленската програма и състава на кабинета ще последват дебати и тайно гласуване с черни и бели топчета. За да встъпи в длъжност новото правителство, то трябва да получи гласовете на най-малко 233 парламентаристи от общо 464.
Новинарският сайт Зиаре отбелязва, че с подкрепата на Социалдемократическата партия (СДП), Национално-либералната партия (НЛП) и Демократичния съюз на унгарците в Румъния (ДСУР) кабинетът има шансове да събере необходимото мнозинство, въпреки противопоставянето на две от парламентарните сили - крайнодесния Алианс за обединение на румънците (АУР) и десноцентристкия Съюз за спасение на Румъния (ССР), както и на някои либерали.
Дипломатът Лука Никулеску, предложен за премиерския пост от президента Никушор Дан на 5 октомври, е четвъртата номинация за министър-председател след свалянето на правителството на Илие Боложан чрез вот на недоверие на 5 май. Досега парламентът отхвърли двама от номинираните за премиер, а един върна мандата си поради липса на достатъчно подкрепа.