Нормализацията в Босна и Херцеговина изисква незабавно закриване на Службата на върховния представител, заяви руският външен министър Сергей Лавров

Нормализацията на ситуацията в Босна изисква незабавно закриване на апарата на върховния представител на международната общност, заяви руският министър на външните работи Сергей Лавров за сръбския вестник „Политика“ по случай 30-годишнината от подписването на Дейтънското мирно споразумение.
„Няма съмнение, че първата стъпка към нормализацията в Босна и Херцеговина е незабавното и безусловно закриване на Службата на върховния представител“, подчерта Лавров. „Това беше очевидно още преди 20 години – съответното принципно решение беше взето от международната общност през 2006 година“.
Той отбеляза, че самото наличие през XXI век на подобен „колониален инструмент“ в суверенна държава, член на ООН изглежда немислимо.
„За народите на Босна отдавна е настъпило времето да придобият истински суверенитет и независимост, сами да определят своето бъдеще, съдбата на своята държава. Западняците с всички сили се противопоставят на премахването на външното управление“, добави ръководителят на руската дипломация.
Лавров подчерта, че Службата на върховния представител се е превърнала в един от основните източници на нестабилност в Босна и Херцеговина.
„Замислена като спомагателен механизъм за международен надзор върху гражданските аспекти на (Дейтънското мирно) споразумение, тя постепенно се превърна в марионетна структура, позволяваща на западните кукловоди практически неограничено да се намесват във вътрешните работи на Босна“, посочи той. „Умишлено провокират вътрешнополитическа турбулентност, за да оправдаят необходимостта от запазване на протектората над Босна. В същото време отговорността за кризисното състояние на нещата без доказателства се прехвърля върху Република Сръбска“.
Дейтънското мирно споразумение урежда държавното устройство на Босна, която е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Споразумението дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, който се назначава от ръководния комитет на Съвета за изпълнение на мирното споразумение след одобрение на кандидатурата от Съвета за сигурност на ООН.
Днес Босна отбелязва 30 години от подписването на споразумението в Париж.