Ново напрежение между Гърция и Кипър около изграждането на електрическия интерконектор между двете страни

Ново напрежение се разрази между Гърция и Кипър около проекта за изграждане на електрическия интерконектор между двете страни, който трябва да извади Кипър от енергийната изолация от останалата част на Европейския съюз, съобщават гръцки и кипърски медии.
Евроазиатският интерконектор (Great Sea Interconnector - GSI) трябва да свърже Гърция с Кипър и в перспектива - с Израел, както и енергийните системи на Европейския съюз и на Близкия изток. 
Тази седмица обаче разногласията между двете близки съюзнички Атина и Никозия отново се разгоряха, след като в интервю за кипърското издание на гръцкия „Катимерини“ министърът на финансите на Кипър Макис Керавнос определи проекта като нежизнеспособен при настоящите условия за изграждането му. Той се позова на две независими проучвания по въпроса и определи проекта като сложен от финансова, техническа и геополитическа гледна точка.
Проектът се осъществява от гръцкия електропреносен оператор АДМИЕ, като преди година Кипър се ангажира да осигури по 25 млн. евро годишно за проекта в продължение на период от пет години. Пред „Катимерини“ обаче тези дни Керавнос каза, че „при днешната финансова, техническа и геополитическа ситуация изплащането на сумата от 25 млн. евро не е проста работа. Първо трябва да бъдат осигурени някои сериозни параметри“.
Изказванията му предизвикаха раздразнение в Гърция, където вчера пред държавната телевизия ЕРТ вицепремиерът Костис Хадзидакис призова властите в Кипър да изяснят позицията си. 
„Това е проект, който е от полза главно за Кипър, тъй като (с него) енергийната изолация на страната се премахва. Ангажиментът на гръцкото правителство е конкретен и е изразен по много различни начини“, заяви Хадзидакис. „Нашата позиция беше и остава ясна. Интерконекторът не може да бъде заплатен единствено от гръцките данъкоплатци – това трябва да бъде общо дело“, каза още той.
Няколко часа по-късно кипърското правителство изясни позицията си, но не в посоката, която би желала гръцката страна, съобщава кипърското издание „Филелефтерос“. Президентът на Кипър Никос Христодулидис подкрепи думите на своя министър и подчерта, че позицията на страната му е единна и че първо АДМИЕ трябва да изпълни ангажиментите си, за да може проектът да отбележи напредък.
Христодулидис заяви в отговор на въпрос, че няма никакъв разрив в отношенията с гръцкото правителство, но изданието коментира, че развитията от последните дни не потвърждават думите му.
Подводният кабел ще струва 2,4 млрд. евро, част от които ще бъдат финансирани от ЕС. При завършване на проекта това ще бъде най-дългият (1240 км) и най-дълбокият (3000 метра) интерконектор за постоянен ток с високо напрежение в света.
Проектът обаче се сблъсква с противоречия между участниците, главно около гаранциите за приходите на изпълнителя с оглед на геополитическия риск за изпълнението му. Кабелът преминава през акватория, за която Турция претендира като част от своя континентален шелф въпреки възраженията на Гърция. През юли миналата година италианският кораб „Йеволи Релуме“, извършващ проучвателни дейности във връзка с интерконектора в района на гръцките острови Касос и Карпатос в югоизточната част на Егейско море, беше пресрещнат от пет турски военни кораба и се наложи да напусне зоната. 
Кабелът би помогнал на Кипър да преодолее енергийната си изолация, но гръцкото издание „Икономикос тахидромос“ вижда в пречките и възможна намеса на производителите на електроенергия в самия Кипър. Нуждите на острова в момента се осигуряват основно от дизелови генерационни мощности и сравнително малък дял на възобновяемите енергийни източници (около 25 процента), поради което потребителите там плащат една от най-високите цени на електроенергията в ЕС.