Ново проучване показва негативен ефект върху образованието в Румъния от мерките за икономии на правителството на Илие Боложан

Мерките за строги икономии, приети през 2025 г. от правителството на румънския премиер Илие Боложан, са оказали значително влияние върху образователната система и са увеличили неравенствата и риска от отпадане от училище. Това става ясно от проучване фондация „Фридрих Еберт“, цитирано от вестник „Гъндул“.  
Заради реформите, прокарани с цел намаляване на бюджетния дефицит, държавата е намалила стипендиите за стотици хиляди ученици, сляла е над 500 училища и е ограничила безплатния транспорт за учениците, гласят данните на цитирания източник. 
Над 345 500 ученици са загубили стипендиите си през първите месеци на учебната 2025-2026 година в резултат на преструктурирането на системата за финансова помощ, показва още изследването. 
Авторите му отбелязват, че мерките за строги икономии са били приложени в контекст, в който Румъния е отделила само 3,4 процента от БВП за образование, което е доста под средното за Европейския съюз и далеч от прага от 6 на сто, предвиден в законодателството.
Румъния има и най-високия процент на преждевременно напускане на училище в Европейския съюз - 16,8 процента в сравнение със средното за ЕС от 9,4 на сто. В същото време над 440 000 деца на възраст между 7 и 17 години са напълно извън образователната система.
Освен това през последните години разходите за образование, поемани от родителите, са се утроили и са достигнали почти 10 000 леи (почти 1963 евро) на дете годишно. Според цитираните данни 87 процента от бедните семейства не могат да покрият тези разходи.
Анализът прави и паралел с предния периода на строги икономии от 2010 до 2013 г., когато подобни мерки са довели до загубата на над 700 000 ученици от образователната система.
Коалиционното правителство, ръководено от Илие Боложан, вече одобри два пакета с мерки за икономии, за да намали бюджетния дефицит, който през 2024 г. възлезе на 9,3 процента от брутния вътрешен продукт (БВП). Част от промените, наложени в образованието, включват увеличаването на броя на учениците в клас и увеличаването на учебната норма с два часа.
Реформата провокира недоволство сред учителите още през лятото на миналата година, доведе до бойкот в първия ден от новата учебна година и до оставка на ресорния министър Даниел Давид.
Нова демонстрация е планирана за 4 февруари. Тя ще се проведе пред сградата на правителството на площад „Виктория“ в Букурещ с участието на трите синдиката. В нея ще се включат и студенти.
Служителите от образованието заплашват и с предупредителна стачка точно в дните, в които ще се проведат изпитите по националното външно оценяване между 16 и 18 март и матурите – между 23 и 26 март.