Новото сръбско правителство трябва да подкрепя професионалните, свободни медии, които няма да се колебаят да съобщят фактите и истината, колкото и некомфортна да е тя за някои сръбски политици. Това е голямо предизвикателство за Сърбия в последните години и една от най-големите задачи на новото правителство. Това каза в интервю за БТА докладчикът на Европейския парламент за Сърбия Владимир Билчик.
През декември миналата година в Сърбия се произведоха предсрочни парламентарни и местни избори. Коалицията около управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП) спечели 129 депутатски места, а опозиционната коалиция „Сърбия срещу насилието“ стана втората сила в парламента с 65 места. Очаква се тази седмица лидерът на СПП Милош Вучевич да представи състава на новото правителство.
Докладчикът на ЕП за Сърбия обърна внимание, че Сърбия е „жертва на дезинформация“ и това е един от основните проблеми, върху които трябва да работи новото правителство, за да се пребори с евроскептицизма и да спечели доверието на гражданите.
„Свидетели сме на хибридна война. Сърбия е жертва на голяма дезинформация, която идва до голяма степен и от Русия, а дезинформацията се разпространява в огромни размери от сръбски медии. Това допринася за намаляването на доверието в Европейския съюз и в европейския път сред гражданите. Този процес би могъл да бъде обърнат само с активната ангажираност на правителството в комуникацията с обществото“, отбеляза Билчик.
По думите му най-добрият отговор на нарастващия евроскептицизъм в Сърбия би бил новото правителство да бъде ясно проевропейско, да застава „зад“ Европа и да я защитава.
„Ако новото правителство се съмнява в Европа, атакува Европа, подкопава ценностите ѝ чрез действията и думите си, това ще подкопае и отношенията на Сърбия с ЕС. Това е особено важно в момента, защото ЕП обсъжда европейския законодателен акт за свободата на медиите. Той ще влезе в сила в следващите месеци и ще бъде включен в условията за присъединяване на страните кандидатки за членство в ЕС“, подчерта Билчик.
На пленарното заседание на ЕП вчера евродепутатите дадоха „зелена светлина“ за новото законодателство в защита на журналистите и медиите в ЕС от политическа или икономическа намеса. Държавите членки ще бъдат задължени да защитават независимостта на медиите, а всички форми на намеса в редакционните решения ще бъдат забранени. Все още не е ясно доколко и как законодателството ще бъде включено в условията за присъединяване на страните кандидатки за членство в ЕС.
Докладчикът на ЕП за Сърбия се обърна и към процеса на евроинтеграция на Сърбия, който тече от близо десет години и се възприема като основна причина за нарастващия сред сръбските граждани евроскептицизъм.
„Ключът за отключване на процеса на евроинтеграция на Сърбия е изцяло в ръцете на Сърбия в момента. Всеки в Сърбия разбира какво трябва да се направи, включително и това, че в момента има истинска възможност, когато става въпрос за постигане на осезаем напредък в разширяването. След инвазията на Русия в Украйна разширяването отново се превърна в един от най-големите приоритети на ЕС. Това е ясен знак за страните кандидатки, че ако те „се движат“, и ЕС е готов да се движи“, посочи Билчик.
По думите му пред Сърбия стоят три основни приоритета по отношение на европейския път.
„Първо са реформите в сферата на върховенството на закона и правосъдието. Постигнат е някакъв напредък в тази посока, но трябва да се направи още много, особено когато става въпрос за медийни закони и качество на демокрацията в страната. Следва синхронизиране на политиката с тази на ЕС. В това отношение Сърбия винаги е била до някаква степен аутсайдер. Не се синхронизира напълно с политиката на ЕС, а това личи особено след агресията на Русия срещу Украйна. Не става въпрос само за синхронизиране с европейската политика на рестриктивни мерки и санкции, които Сърбия единствена на Западните Балкани не въведе. Става въпрос и за по-широка синхронизация с политиката на ЕС за Иран, Китай и други проблеми. Това е особено важно в условията на война“, подчерта Билчик. „Опасявам се, че без наличието на напредък в Сърбия, ще заседнем в статуквото, което е и случаят в последните няколко години“.
Основен приоритет на европейския път на Сърбия е и диалогът за нормализация на отношенията с Прищина.
„Диалогът не подлежи на обсъждане – той е условие за приемането на Сърбия в ЕС. Той е в основата на политическите отношения между ЕС и Сърбия от началото на преговорите. Успехът на диалога ще „изстреля“ напредъка на Сърбия“, изтъкна Билчик.
Сърбия не признава обявената през 2008 г. независимост на Косово. Двете страни водят диалог за нормализация на отношенията под егидата на ЕС.
Според Билчик в момента „топката“ е в ръцете на Прищина и на първо място в дневния ред на диалога е създаването на Съюз на сръбските общини в Северно Косово, който е договорен през 2013 г. с т. нар. Брюкселско споразумение.
„Заложена е надеждността на диалога като такъв, на процеса по присъединяване към ЕС, както и надеждността на ангажираността на Белград и Прищина в процеса. Това не е въпрос, който може да се реши от един човек – става въпрос и двете страни да се движат в една посока и това ще направи всяко решение по-лесно“, заключи докладчикът.