В края на септември парламентарна комисия за околната среда бе информирана, че програмата за кастрация е твърде ограничена, за да се справи с увеличаващата се котешка популация.
"Програмата е добра, но трябва да бъде разширена", казва комисарят по околната среда Антония Теодосиу, като отбелязва, че по програмата се извършват само 2000 кастрации годишно с бюджет от едва 100 000 евро.
Въпреки че няма официални данни за съпоставка, Теодосиу твърди, че Кипър си е спечелил репутацията на място, където котешката популация е много по-голяма от човешкото население.
Промяната може би се случва, но само финансиране няма да разреши проблема на Кипър с котките.
Изглежда министърът на околната среда Мария Панайоту се вслушва в призивите за по-голямо финансиране, тъй като обяви на 4 октомври, Световният ден на животните, че правителството ще повиши финансирането за кастрация на котките до 300 000 евро годишно. Решението бе възприето като значителна стъпка напред.
Въпреки това Хараламбос Теопемпту, който е начело на парламентарната комисия за околната среда, предупреди, че не бива да се разчита единствено на парите. "Трябва да има план", каза той. "Не можем да продължим с кастрацията без да имаме план".
Предвид хищническата природа на котките, голяма популация от котки има потенциала не само да внесе хаос в екосистемата на острова, но и би могла да причини прекомерни страдания на дивите котки, които се скитат по задръстените от автомобили улици в търсене на храна и подслон.
Любовта на кипърците към котките е отдавнашна - диспенсърите с котешка храна и натрупаните малки къщички за котки са обичайна гледка по популярните пешеходни маршрути.
Преди 20 години френски археолог откри артефакт, за който се вярва, че е най-ранното доказателство за домашна котка в 9500-годишно село от Неолита. Бяха намерени кости на котка, в близост до останки от скелета на човек, което предполага, че са били погребани заедно.
Към тази дълга история на връзката между човек и котка се добавя и легендата от 4-и век за Света Елена, която, след като намерила Животворния кръст в Светите земи, довела няколко лодки с котки, за да се справи с нашествие от змии.
Манастирът „Свети Николай Котешки“, който служи като убежище за котки, продължава да съществува и днес.
Тъй като туризмът е ключов икономически двигател за Кипър, котките на острова са се превърнали в основна атракция за милионите туристи, които посещават острова всяка година. Добре хранените котки са често срещана гледка, често се вижда как се угощават с остатъци от храна, осигурени от посетителите в множеството ресторанти, където обичат да се забавляват.
Димитрис Епаминондас, президент на Ветеринарната асоциация, обяснява нарастващата популация на неконтролираното размножаване, особено в градските райони с висока концентрация на животни и на повече котенца, оцеляващи при раждането, благодарение на грижите на обикновените хора.
Настоящата правителствена програма разпределя бюджета си към общините, които от своя страна финансират частни ветеринарни лекари за стерилизиране на котки, донесени при тях от групи за опазване на животните.
Властите признават, че програмата е неефективна.
Държавната Ветеринарна служба, която отговаря за стерилизацията, призна, че капацитетът на програмата покрива „по-малко от наистина необходимите нужди“. За да се направи нова оценка на това къде може да бъде разпределено наличното финансиране, Службата е поискала от местните власти да предадат доклади за местата с голяма концентрация на бездомни котки.
Елиас Деметриу, който е собственик на частния приют за котки „Приятели на котките на Ларнака“ (Friends of Larnaca Cats) заяви, че утрояването на средствата няма да има желания ефект освен ако групи за опазване на животните, които имат нужните знания и умения, не бъдат наети, за да събират котки за стерилизация.
Елени Лоизиду, ръководител на „Кат Алърт“ (Cat Alert), доброволческа организация, което се грижи за бездомните животни в Никозия, заяви, че скорошните усилия на организацията ѝ да събере 397 бездомни котки от центъра на града са били „капка в океана“ и че прекалено малко женски биват стерилизирани, частично поради трудността при залавянето на бездомните котки.
Президентът на гръцката Асоциация на ветеринарите Епаминондас каза, че популацията на котките в Кипър може да бъде поставена под контрол за четири години. Според него това би било възможно, ако властите изработят единен план за стерилизация, който да постави на преден план в това усилие частните клиники, които да предлагат безплатна кастрация.
„Хората ще бъдат по-мотивирани да кастрират котки, ако направим това по-лесно за тях“, каза той.
Асоциацията му е предложила план, който би идентифицирал местата с голяма концентрация на котки, където местните власти да се заемат със събирането им и отвеждането им за стерилизация при назначени за това ветеринари. Инициативата включва създаването на мобилно приложение, което да позволява на всекиго да подпомага властите в локализирането на местата с голям брой котки.
Държавата може да избегне поемането на цялата стойност на програмата, като създаде фонд, в който хора и бизнеси да могат да даряват средства, каза още Епаминондас. Изявлението на министъра за утрояване на бюджета за стерилизация би могъл да послужи като стимул за повече корпоративни дарения.
Цената за стерилизация на женска котка в Кипър е 55 евро и достига до 120 евро за домашни котки, доведени от стопаните си, тъй като те получават повече специализирани грижи. Теодосиу, комисарката по околната среда, заяви, че екипът ѝ работи по дългосрочна стратегия, която да обедини усилията на правителството, хората, които се занимават с опазване на животните, и доброволци в установяването на точния брой на котките и в проправянето на пътя за програма за масовата им стерилизация. Планът би легализирал и частните приюти за котки.
„Има решения“, заяви ръководителят на „Кат Алърт“ Лоизиду.
(Превод от английски: Симона-Алекс Михалева и Магдалена Димитрова)