Организацията на обединените нации (ООН) изрази загриженост относно политическото напрежение в Босна и Херцеговина, призовавайки за мир и стабилност, предаде порталът „Сараево Таймс“.
„Призоваваме всички политически лидери напълно да подкрепят и улесняват работата на държавните институции за консолидиране на мира и осигуряване на стабилност в цяла Босна и Херцеговина“, каза вчера говорителят на ООН Стефан Дюжарик.
Призовавайки „съответните участници да проявяват сдържаност“, Дюжарик подчерта, че те трябва да се въздържат от разногласия и противоречиви действия и вместо това да участват в конструктивен диалог и сътрудничество.
Изявлението на Дюжарик идва на фона на ескалиращото напрежение в Босна, след като в края на февруари съдът на Босна и Херцеговина осъди на първа инстанция президента на босненската автономна федеративна единица Република Сръбска (РС) Милорад Додик на една година затвор и шест години забрана за участие в политиката заради „незачитане на решенията на върховния представител в Босна и Херцеговина“. Босненската прокуратура издаде заповед за арест на Додик, както и на премиера на РС Радован Вишкович и на председателя на парламента Ненад Стевандич. Те са заподозрени в престъплението „посегателство срещу конституционния ред“, след като Народната скупщина на РС прие, а Додик подписа указ за закони, забраняващи работата на държавните съдебни институции и институциите за сигурност на Босна и Херцеговина на територията на Република Сръбска.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на бойната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. Дейтънското споразумение дава широки правомощия на върховния представител на международната общност, включително да налага закони, да назначава и уволнява държавни служители и др.