Опозиционната партия в босненската Република Сръбска не признава победата на Синиша Каран на президентските избори и иска повторно гласуване в три града


Изпълняващият длъжността председател на опозиционната Сръбска демократическа партия (СДС) Йовица Радулович заяви тази вечер, че партията не признава победата на кандидата на управляващия Съюз на независимите социалдемократи (СНСД) на предсрочните президентски избори в босненската Република Сръбска. Представителят на опозицията поиска повторно гласуване в градовете Добой, Зворник и Лакташи, предадоха местните медии.
Председателят на СНСД и бивш президент на Република Сръбска Милорад Додик обяви тази вечер победа на кандидата на партията Синиша Каран според резултати, основаващи се на преброени от партията гласове.
“Не признаваме победата им”, каза Йовица Радулович от опозиционната Сръбска демократическа партия (СДС), съобщи националната телевизия БХРТ. 
Радулович допълни, че според СДС на изборите е имало “голяма кражба” и е било “несериозно да се обявява победата” на Каран на този етап.
Кандидатът на СДС Бранко Блануша, който бе основният опонент на Каран, коментира, че тази вечер можеше да обяви победата си, ако "нямаше нарушения в трите града". 
“Ще изчакаме да се повторят изборите в тези три града”, допълни той.
Според данните, обявени от СНСД, Синиша Каран печели изборите с 215 226 гласа. Опонентът на Каран - Бранко Блануша от СДС, е получил 205 212, сочат данните на управляващата партия.
Очаква се Централната избирателна комисия (ЦИК) да представи официални предварителни резултати по-късно тази вечер.
Днес босненските сърби гласуваха за президент на предсрочни избори в Република Сръбска, които бяха свикани, след като мандатът на бившия президент Милорад Додик беше прекратен след окончателно съдебно решение, което го осъди на една година затвор и шест години забрана за политическа дейност заради неспазване на решенията на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмит. 
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 година), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.