Както уточняват източници от дипломатически кръгове, осем държави-членки на Съюза са били против предоставянето на нова стъпка в европейската интеграция на Белград. Този „списък“ включва: Холандия, Белгия, България, Хърватия, Швеция, както и три балтийски страни - Естония, Литва и Латвия, посочва изданието.
Като основни причини за противопоставянето си, споменатите страни са посочили ситуацията в областта на върховенството на закона в Сърбия, както и недостатъчната хармонизация на Белград по отношение външната политика и политиката за сигурност на Съюза, включително липсата на санкции срещу Русия.
Според неофициална информация на "Съвременна политика", темата за отварянето на Клъстер 3 за Сърбия би трябвало да бъде в дневния ред на поредното заседание на КОПЕРЕР през следващата седмица, както и в дневния ред на Съвета на ЕС по общи въпроси, насрочен за 14 юли, но няма реални шансове държавите, които се противопоставят сега, междувременно да променят позицията си.
Европейската комисия препоръча на държавите членки на ЕС да одобрят отварянето на Клъстер 3 за Сърбия по-рано този месец. От ЕК тогава отбелязаха, че макар нито един от ключовите политически приоритети да не е напълно изпълнен, Белград е постигнал достатъчен напредък, за да направи следващата стъпка по пътя си към ЕС.
Аргументите за това се съдържаха в т.нар. нон пейпър на Европейската комисия, както и в специален документ, който правителството на Сърбия изпрати до правителствата на държавите членки на ЕС на 3 юли.
Еврокомисарят по разширяването Марта Кос заяви по време на снощния дебат в Европейския парламент за Сърбия, че последните стъпки за реформи на правителството в Белград са основата, поради която Европейската комисия препоръчва отварянето на споменатия клъстер. Тя отбеляза, наред с други неща, че е постигнат напредък в изпълнението на препоръките на Бюрото за демократични институции и права на човека (БДИПЧ), а последните стъпки във формирането на Регулаторния орган за електронните медии (РЕМ) са окуражаващи.