Основните събития в Сърбия през отиващата си 2023 година

Отиващата си 2023 година в Сърбия бе белязана от трагични събития, масови демонстрации, напрежение в Косово и преговори между Белград и Прищина, предсрочни парламентарни избори и масови протести на опозицията, която твърди, че изборите са били манипулирани. Ето и основните събития, оставили отпечатъка си върху изминалата година в страната:
Масовите убийства през май в училище в Белград и околностите на Младеновац
В началото на май Сърбия беше потресена от две масови убийства, които поради младата възраст на жертвите и това, че се случиха почни едновременно практически се сляха в една голяма трагедия. Рано сутринта на 3 май тринадесетгодишен ученик от белградското основно училище "Владислав Рибникар" уби с пистолет девет ученици и пазач, рани още петима ученици и учител по история. След като се предаде, той бе настанен в психиатрично заведение. Срещу баща му е повдигнато обвинение за това, че го е обучавал да борави с оръжие и го е водил на стрелбище да стреля по мишени под формата на човешки силуети. На следващия ден 21-годишен мъж уби с автоматично оръжие девет младежи, двама от които непълнолетни в села близо до Младеновац. При атаката той рани 12 души. Прокуратурата поиска мъжът да бъде осъден на 20 години затвор, максималната присъда за неговата възраст. Властите отхвърлиха обвиненията, че са отговорни за двете трагедии, но след тридневен траур министърът на образованието Бранко Ружич подаде оставка. Скоро беше сформирана Анкетна комисия, чиято работа впоследствие беше спряна с обяснението, че това е искане на родителите. След трагедията Министерството на вътрешните работи предприе акция за предаване на нерегистрираните оръжия, без да налага санкции на гражданите. Граждани и родителите на убитите деца в Белград все още настояват в училището да бъде изграден мемориален център, посветен на жертвите, което правителството обеща веднага след престъплението, но все още не е изпълнило. 
Протести срещу насилието
След масовите убийства в Белград и селата около Младеновац в цялата страна бяха организирани граждански протести под мотото "Сърбия срещу насилието", които продължиха до началото на ноември. На първия и втория протест в Белград, според различни оценки, се събраха шестцифрен брой хора, като висок брой беше достигнат и през следващите няколко седмици, когато протестът се разпространи и в други градове. Техническата организация на протеста скоро беше поета от т. нар. проевропейска опозиция, която бе критикувана от проправителствените медии, че злоупотребява с недоволството и тревогите на гражданите. От друга страна, представителите на опозиционните партии обвиниха правителството, че е повлияло за нарастването на езика на омразата и нивото на насилие в обществото и по този начин индиректно е причинило двете големи трагедии. Властите не се съгласиха да изпълнят нито едно от исканията, свързани с отнемането на националните честоти на телевизиите Пинк (Pink) и Хепи (Happy), спирането на таблоидите, пропагандиращи език на омразата, отстраняването на членове на Съвета за електронни медии РЕМ, както и на министъра на вътрешните работи Братислав Гашич и шефа на разузнавателната агенция БИА (BIA) Александър Вулин. Когато стана ясно, че исканията няма да бъдат изпълнени, опозицията настоя за избори, очаквайки да ги спечели и след това да изпълни исканията. Управляващите приеха това искане и обявиха избори за 17 декември. Протестите през уикендите, в които дотогава участваха от няколкостотин до няколко хиляди души, бяха прекратени в началото на ноември поради, както бе обяснено, условията на предизборната кампания за изборите през декември. 
Избори
Краят на поредната бурна политическа година в Сърбия бе белязан от извънредни парламентарни, областни и частични местни избори, след които листата на Сръбската прогресивна партия, водена от президента на Сърбия Александър Вучич, отново получи абсолютно мнозинство в републиканския парламент и парламента на Войводина. Сръбската прогресивна партия получи подкрепата на около 46 процента от гражданите, отишли ​​до урните, коалицията "Сърбия срещу насилието" спечели около 23 процента от гласовете, Социалистическата партия на Сърбия получи  6,5 процента, листата на Нова демократична партия на Сърбия спечели около пет процента от гласовете и най-голямата изненада на изборите, листата "Ние - глас от народа", водена от противоречивата фигура на лекаря Бранимир Несторович, получи около 4,7 процента от подкрепата на гражданите. Гласуването на 17 декември бе белязано и от множество нередности, за които съобщиха вътрешните и международните мисии за наблюдение на изборите. Обвинявайки властите в изборна кражба, предимно на местните избори в Белград, в които хиляди граждани на Република Сръбска са гласували организирано, проевропейската листа "Сърбия срещу насилието“, по-малко от 24 часа след затварянето на секциите призова гражданите да протестират пред централата на Републиканската избирателна комисия в центъра на Белград. Носителите на тази листа Мирослав Алексич и Мариника Тепич започнаха гладна стачка в сградата на Републиканската избирателна комисия, настоявайки за анулиране на изборите на всички нива.
Ако изборният успех на листата на Вучич беше очакван, като се имат предвид абсолютната доминация в медиите, милионите евро, похарчени в кампанията, и еднократните парични плащания от бюджета на почти всички категории граждани, изненадата на вота през декември е резултатът листата "Ние - гласът на народа", която според прогнозите ще има 13 депутати в новия състав на сръбския парламент, като те също ще решат кой ще има мнозинство в Скупщината на Белград. 
Конфликтът в село Банска
Конфликтът в село Банска в Северно Косово, при който загинаха най-малко четирима души, е едно от ключовите събития от отиващата си година, което остави сериозни последици в отношенията между Белград и Прищина и съдбата на европейската интеграция на държавата. От ранната сутрин на 24 септември в Сърбия бе ясно, че в Косово се случва нещо сериозно, но никой не знаеше какво точно, отбелязва белградската агенция Бета. Ситуацията беше още по-трудна от факта, че нито една държавна институция, длъжностно лице или проправителствена медия не съобщаваше нищо през по-голямата част от деня. Порталът KoSSev съобщи, че при въоръжен конфликт е загинал един косовски полицай, а друг е ранен, а малко по-късно - че са убити трима сръбски нападатели. В социалните мрежи бяха публикувани снимки на въоръжени мъже, обсадили манастира Банска, където се намираше и група поклонници от Нови Сад. През деня косовската полиция съобщи, че през нощта тяхна част е забелязала, че на входа на село Банска два големи камиона без регистрационни номера са блокирали пътя и че патрул е отишъл на това място. Там срещат въоръжена съпротива и двама полицаи са ранени, но по-късно се оказва, че при престрелката са убити и трима сърби, а няколко други са ранени. Сръбският президент Александър Вучич се обърна към обществеността вечерта, след като пристигна от Ню Йорк, и каза, че единственият виновен за събитията в Банска е косовският премиер Албин Курти, "чието единствено желание е да въвлече Сърбия във война с НАТО“.  Ден след това на пресконференция косовският министър на вътрешните работи Джелял Свечля заяви, че косовските власти са намерили карти и планове за нападение срещу косовската полиция и че вече бившият заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“ Милан Радойчич е свързан с нападението. Показано бе и видео на въоръжена група униформени в манастира Банска, включително и самия Радойчич, но сръбските власти първоначално отрекоха това. Два дни по-късно в Сърбия бе обявен ден на траур за смъртта на Стефан Неделкович от Звечан, Боян Михайлович и Игор Миленкович от Лепосавич. Радойчич се обърна към обществеността на 29 септември с писмо, в което пое отговорност за цялата организация и доставката на оръжие, настоявайки, че този акт няма "нищо общо с предишното му политическо участие“ или властите в Белград. След като даде показания в полицията като гражданин, той бе освободен, а разследването на инцидента продължава. 
Оставката на Вучич като председател на Сръбската прогресивна партия 
Сръбският президент Александър Вучич подаде оставка от поста президент на Сръбската прогресивна партия на 27 май. На негово място беше избран Милош Вучевич, бивш вицепрезидент на партията и министър на отбраната. Вучич говореше за напускане на ръководството на партията и преди, на няколко пъти, но това така и не се случи. Опозицията и част от обществото го критикуваха, че е едновременно президент на държавата и партията и с това нарушава Конституцията. Основните възражения бяха, че президентът на държавата трябва да бъде президент на всички граждани, както и че трябва да изразява национално единство, което не е възможно от позицията на партиен президент. Представители на Сръбската прогресивна партия бяха против оставката му, заявявайки, че това би било краят на тази партия и значението, което тя има на сръбската политическа сцена. Въпреки че вече не е начело на Сръбската прогресивна партия, Вучич бе носител на листата на коалицията, обединена около СПП, за парламентарните, белградските и местните избори, проведени на 17 декември. Опозицията го разкритикува и за това, че по време на кампанията се държи така, сякаш все още е лидер на партията.
Френско-германското и Охридското споразумение с Косово
С посредничеството на Европейския съюз Белград и Прищина подкрепиха в края на февруари в Брюксел т. нар. френско-германски план за Косово, чието официално име е "Споразумение за пътя за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово“. Гръбнакът на предложението е по модела на споразумението между двете Германии от 1972 г., благодарение на което двете страни получават по-широко международно признание и членство в ООН, отбелязва агенция Бета. След като бе изложен на сериозни обвинения, че с приемането на този план е отворил пътя към приемането на независимостта на Косово, сръбският президент Александър Вучич многократно настоя, че не е подписвал споразумението. Въпреки това от Брюксел беше обявено, че както Вучич, така и министър-председателят на Косово Албин Курти са приели документа и че от гледна точка на Виенската конвенция за договорното право приемането на споразумението може да се приравни с акт на подписване. След нова среща в Охрид на 18 март, също с посредничеството на ЕС, европейският външен министър Жозеп Борел подчерта, че Брюксел ще следи за спазването на споразумението, тъй като то вече е част от преговорната рамка на Сърбия и Косово по пътя им към членство в ЕС и че неспазването на споразуменията ще има последствия. След срещата в Охрид бе заявено също, че Косово и Сърбия са напълно ангажирани да спазват и прилагат всички членове на споразумението и неговия анекс, а ЕС обяви, че "ще започнат процеса на промяна на критериите за глава 35 за Сърбия“, за да се отразят новите задължения, произтичащи от споразумението. Опозиционните партии  в Сърбия оцениха особено негативно член 4 от това предложение - за задължението на Сърбия да не се противопоставя на членството на Косово в международни организации.
Американски санкции и оставката на директора на Агенцията за сигурност и информация Александър Вулин
На 11 юли Министерството на финансите на САЩ постави в списъка със санкции директора на Агенцията за сигурност и информация (BIA) Александър Вулин, който по това време беше шеф на сръбската разузнавателна служба от малко повече от седем месеца. Като мотиви за санкциите американското министерство посочи, че Вулин, който преди това е бил и министър на отбраната, и министър на вътрешните работи, е замесен в международна организирана престъпност, наркотрафик, корупция и разширяване на руското влияние на Балканите. Висшите сръбски служители, начело с президента на Сърбия, тогава защитиха Вулин и обявиха, че прокуратурата ще разследва твърденията на САЩ, но до днес не са известни резултатите от това разследване, както и дали е проведено. Още няколко политици от Сърбия и Република Сръбска попаднаха в "черния списък" на САЩ, главно заради отношенията им с Русия. Вулин от началото на войната в Украйна се е срещал няколко пъти с високопоставени руски служители, включително с ръководителя на руската дипломация Сергей Лавров. На 3 ноември Вулин подаде оставка от поста ръководител на Агенцията за сигурност и информация, заявявайки, че това е било "условие на ЕС и САЩ да не налагат санкции на Сърбия", която не е съгласна с външната политика на ЕС и не наложи санкции на Русия. След като подаде оставка и не се появяваше публично няколко месеца, Вулин, като лидер на Социалистическото движение, говори няколко пъти на предизборни срещи на коалицията около управляващата Сръбска прогресивна партия, а наскоро той бе назначен от президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик в Сената на Република Сръбска.