Мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) изрази безпокойство заради неотдавнашното засилване на ислямофобския наратив в Босна и Херцеговина, включително обезпокояващите изявления на висши служебни лица, съобщи босненската национална телевизия БХРТ. ОССЕ посочи това в отговор на запитване на агенция ФЕНА относно неотдавнашните изявления на президента на босненската Република Сръбска Милорад Додик, в които той говори негативно за босненските мюсюлмани.
Мисията на ОССЕ подчерта, че такива думи имат огромна тежест и влияние.
"Липсата на толерантност и дискриминацията на различните религиозни и етнически групи не са само въпроси на индивидуални предразсъдъци, но и структурни проблеми, с които институциите и политиците могат да продължат да се сблъскват", пише в съобщението на мисията.
"Разглеждането на една личност или общност изключително през една характеристика, каквато е религията, представлява опасно опростяване", пише още в съобщението на ОССЕ. "Опасната нормализация на стереотипното мислене в политиката и медиите, включително чрез използване на дехуманизиращи понятия, създава климат на разделение, омраза и насилие, които нямат място във включващите общества".
Мисията призовава всички политически и обществени личности да се въздържат от реч на омразата към общности, които вече са притеснени за сигурността и мирното си бъдеще.
"Тези, които са в позиция на власт, трябва да се придържат към най-високи стандарти. С цел да се защити върховенството на закона, всеки който разпространява послания на нетолерантност, дискриминация или омраза, трябва да отговаря пред закона за действията си. Мисията остава напълно отдадена на подкрепата си към Босна и Херцеговина в изпълнението на задълженията ѝ да се бори с предразсъдъците, липсата на толерантност и дискриминацията на всички религиозни или етнически групи", заключва ОССЕ в съобщението си.
Съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение, сложило край на междуетническата война в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Федерация Босна и Херцеговина (мюсюлманско-хърватска федерация), където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.